През цялата си кариера Ал Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят.
Ал Пачино е един от най-великите актьори в историята на киното. Името му се утвърждава през 70-те години.
Роден е на 25 април 1940 г. в Бронкс, а родителите му се развеждат, когато той е още малък. Заедно с майка си се мести в дома на неговите баба и дядо. Докато расте, Пачино обича да гледа филми и често повтаря реплики и ситуации с любимите си персонажи.
През 1966 г. е приет в престижното Actors Studio, където му преподава актьорът Лий Страсбърг. Пачино започва с някои малки роли. Първият му успех е в пиесата "The Indian Wants the Bronx", която печели наградата "Оби". Следващата постановка с негово участие - "Does the Tiger Wear a Necktie?" също е наградена, но с "Тони".
На снимката: Ал Пачино позира за фотосесия на 26 март 2010 г. в Бевърли Хилс, САЩ.
Първият му игрален филм е "Me, Natalie". Следва "The Panic in Needle Park", където Ал Пачино влиза в образа на наркоман. Третият му филм е този, който променя живота му - "Кръстникът", а ролята му е на Майкъл Корлеоне.
"Кръстникът" става хит, който буквално прави чудеса с кариерите на всеки от екипа. Пачино получава и първата си номинация за "Оскар" за поддържаща роля.
На снимката: Актьорът по време на интервю в Ню Йорк на 21 септември 1973 г.
През 1973 г. играе в "Серпико", през 1975 заснема "Кучешки следобед". От този филм идва и прякорът му Сони, тъй като така се казва персонажът му. Усилията му не остават незабелязани и Сони получава още три последователни номинации на Американската академия за филмово изкуство, но този път за главна роля.
На снимката: Ал Пачино при пристигането си за премиерата в Ню Йорк на новия филм на Уорън Бийти "Небето може да чака", 22 юни 1978 г.
Филмът "Revolution" е считан за един от най-неуспешните проекти, както и за най-лошият в кариерата на актьора. Последствията са наистина ужасни оценки от критиката и четири години отсъствие на Ал Пачино от екраните.
На снимката: Ал Пачино печели награда Еми през 2004 г. за играта си в "Ангели в Америка".
Пачино търси спасение в театъра, който е първата му любов.
През 1989 г. актьорът прави отново опит в киното. Филмът е "Море от любов", а появата му бележи втория период в кариерата му.
На снимката: Ал Пачино позира с наградата "Оскар" за най-добър актьор за ролята си в "Усещане за жена'' на 29 март 1993 г.
Пробва се и като режисьор с "The Local Stigmatic", но неуспешно.
През 1990 г. излиза "Кръстникът 2" отново с негово участие, а същата година прави и първата си комедийна роля – в "Дик Трейси". Участието му отново получава номинация за "Оскар", а две години по-късно Пачино пак е сред номинираните, но този път за превъплъщението му в "Glengarry Glen Ross"
През 1993 г. Ал Пачино печели "Оскар" за изключителното си изпълнение в "Усещане за жена". Там той се справя с трудното предизвикателство да изиграе сляп и същевременно адски харизматичен мъж. Ролята е създадена специално за него. 
С течение на годините Пачино започва да се чувства все по-уверен пред камерата и това личи във филмите "Пътят на Карлито" и "Жега" на режисьора Майкъл Ман с участието на Робърт де Ниро.
След тях Пачино отново се пробва зад камера с "Аз, Кралят". В същия период се появяват "Кметството", "Дони Браско" и "Адвокат на дявола" - силни и добре приети филми. Работата му отново с Майкъл Ман, а след това и с Оливър Стоун, води до незабравимите "Вътрешен човек" и "Всяка една неделя".
Личният му живот също е любопитен. Пачино е един от заклетите ергени в Холивуд и никога не се е женил. Има дъщеря Джули Мари от преподавателката по актьорско майсторство Ян Тарант. От дългогодишната си приятелка Бевърли Д'Анджело има близнаци. Достатъчно известна е и дългата връзка с екранната му партньорка от "Кръстникът" Даян Кийтън. 
Награди, които е печелил:
"Оскар" (1993 г. главна мъжка роля - "Усещане за жена")
БАФТА (1974 г. най-добър актьор - "Кръстникът 2"; 1975 г. "Кучешки следобед")
"Еми" (2003 г. най-добър актьор в минисериал или филм - "Angels in America")
"Златен глобус" (2004 г. най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм - "Angels in America"; 2001 г. Награда за цялостно творчество "Сесил ДеМил"; 1993 г. най-добър драматичен актьор - "Усещане за жена"; 1973 г. най-добър драматичен актьор - "Серпико")
Карлови Вари (1979 г. - "Кристален глобус" за най-добър актьор - "...And Justice For All.")
"Златен лъв" (1994 г. за цялостно творчество)
Робърт Де Ниро и Ал Пачино пристигат на Оскарите на 9 февруари 2020 г., в Лос Анджелис. 
