"Само се надявам тя да завърши училище, да си намери добра работа и в крайна сметка да намери живот извън това гробище", казва майка на ученичка.
Надеждите за завръщане на учениците в Боливия в класните стаи този месец бяха попарени, след като президентът Родриго Дутерте отложи отпускането на мерките за неопределено време. Причината е, че във Филипините има 480 000 случая на коронавирус и е втората по големина държава по заболеваемост в Югоизточна Азия. 
Преминаването към онлайн обучение, модули за самообучение и телевизионни и радио програми се оказа изключително предизвикателно в страна с 108 милиона население, където по-малко от една пета от домакинствата имат достъп до интернет и много от тях нямат мобилни устройства. 
Вече има ученици, отпадащи от училище, според образователното министерство. 
Тъй като пандемията го принуди да се обучава дистанционно, 10-годишният Джай Ар Калма често се качва на железения покрив на дома си в беден квартал на Манила, за да намери интернет сигнал .
Горе на покрива той седи на счупен пластмасов леген и се надява, че ще има достатъчно силен сигнал за неговото устройство.
"Понякога сменяме сим картата на друг доставчик, за да не се налага да учи на покрива, но рядко има достатъчно пари, за да се спестят за това", казва майката на Джай пред Ройтерс. 
В провинция Лагуна, южно от Манила, учениците изкачват планина, за да имат достъп до интернет, и дори са построили хижа, която да осигурява подслон, когато вали, и да спят, когато работят до късно през нощта по задания.
Тази ситуация е далеч от университетския живот, която Розимин Гонзага, 19, е очаквала.
"Бях наистина развълнувана от колежа, защото през целия си живот съм тук в планината", казва Гонзага, обяснявайки как пандемията е осуетила плановете й за независим живот в града. 
Подобно на много ученици в нейната общност, тя разчита на стипендия и се опасява, че може да я загуби, ако не успее да се справи с уроците. И все пак, Гонзага е решена да продължи онлайн обучението.
"Пандемията не е причина да спра да се уча".
Марк Джоузеф Андал, 18-годишен, който живее в Сан Хуан, провинция Батангас, е започнал работа на непълно работно време в строителството, за да закупи смартфон за виртуалните класове, а също така е изградил и горски заслон, където улавя интернет сигнал.
Когато сигналът изчезне, Андал взима пластмасовия си стол, за да се премести на друго място и ако завали, той държи телефона в едната ръка и чадър в другата.
Андал признава, че едновременно е почувствал облекчение и страх, когато е чул, че училищата може да отворят отново. Обстоятелства са го направили по-решен да успее.
"Искам да бъда по-активен в клас, искам да съм по упорит, да се усъвършенствам въпреки ситуацията, в която се намирам", казва той.
Много семейства също се борят с домашното обучение.
Джой де Кастро, 11-годишна, която живее в импровизиран дом на гробище в Манила, понякога учи, седнала на надгробни плочи, докато семейството й готви пиле, за да го продава на посетителите.
"Знам, че не сме й давали достатъчно насоки в училище'' - казва бабата на Кастро Анджелин Делос Сантос, - ''но ако не се грижим за бизнеса си, няма да имаме с какво да храним децата".
"Само се надявам тя да завърши училище, да си намери добра работа и в крайна сметка да намери живот извън това гробище".
