Традиционно жители на село Долни Лозен отбелязаха Месни Заговезни с въртене на огньове
Вчера църквата отбеляза Неделя Месопустна, известен и като Месни Заговезни. Това е последният ден, в който се яде месо преди Великия пост, и първият църковен празник, свързан с настъпващата пролет.
Той е с променлива дата, като се отбелязва в неделя, осем седмици преди Великден. Седмица по-късно православната църква отбелязва Сирни Заговезни, празникът на всеобщото опрощение, наричан още Прощална неделя и Поклади, когато по традиция на много места в България се въртят огньове.
Жителите на село Долни Лозен обаче не пропускат да отбелязват и двата празника с въртене на огньове.
Снимка: Стоян Ненов/Ройтерс
Пред "Дневник" фолклористи казаха, че действително традицията за въртене на огън е на Сирни Заговезни и нямат информация защо жителите на Долни Лозен го правят и седмица по-рано. В книгата на етнографа и фолклорист Христо Вакарелски "Етнография на България" също нищо не се споменава за огньове на Месни Заговезни.
"Голямата клада се прави на Сирни Заговезни, на Месни Заговезни палят по-малък огън", посочи пред "Дневник" Цветелина Мицева, уредник на читалището "Христо Смирненски 1928" в Долни Лозен. По думите й това се прави от край време в местността Могила. Бабите от фолклорната група към читалището също си спомнят, че традицията е от незапомнени времена, огън се е палел и на Месни, и на Сирни Заговезни още когато те са били деца, но на Сирни Заговезни бил големият празник, а огън се въртял за здраве и плодородие.
По стар обичай в местността Могила младежите правят клада от сухи дървета и клони за традиционния огън. Така се отбелязва краят на зимните празници и започва подготовката за големите Велики пости. Традиционни са игрите с огнени топки. В миналото са се правели от слама, днес се използват омотани парцали. 