"Животът на бездомните животни" не само обединява кадри на 11 добре познати на българската аудитория фотографи, но и изразява тяхното отношение по тази важна и чувствителна тема. Изложбата e част от кампанията на фондацията "Четири лапи" "Осинови ме" и може да бъде видяна в ларгото от 12 март.
"Животът на бездомните животни" не само обединява кадри на 11 добре познати на българската аудитория фотографи, но и изразява тяхното отношение по тази важна и чувствителна тема. Изложбата e част от кампанията на фондацията "Четири лапи" "Осинови ме" и може да бъде видяна в ларгото от 12 март.
Експозицията показва майсторски кадри на Иван Пастухов, Ладислав Цветков, Вихрен Георгиев, Николай Абаджиев, Веселин Боришев, Симона Халачева, Христо Владев, Марсел Фенс, Калин Руйчев, Денис Бучел и Александра Вали.
"Взех кучето си преди 8 години за големия си син, тогава той беше на 5 години. Бързо му омръзна. Оттогава съм сменил много неща - работа, жилища, жени, къщи... Но Нинджи, кучето ми, винаги е с мен. И съм щастлив, че има кой да ме обича. Не зная защо той се разбира само с бездомните кучета, а на домашните скача на бой", споделя Веселин Боришев.
"Мъри, макар и не породист, излиза от скъпарския комплекс "Царско село" в София. Запознах се с него една вечер около Нова година, декември 2017, след новогодишно парти в балната зала на близкия хотел. Докато се прибирах през тучните градински части на комплекса, срещнах тогава петмесечно мъркащо сладурче. Спрях и го погалих. Не очаквах, че котето ще ме последва към паркинга, където съм оставила колата си. То ме следваше, издавайки сърцераздирателни звуци. Изненадах се, че котето се качи в колата с мен. Прибрах се у дома с него с очакването, че ще го гледам няколко дни, докато му намеря стопани, но бързо разбрах, че това няма да е необходимо, защото Мъри открадна сърцето ми", разказва форографът Александра Вали. 
"Бездомните животни са сред нас, дори когато нас ни няма и не можем да ги видим", коментира фотографът Вихрен Георгиев. 
"Винаги познавам "моделите" си, където и да са из София. И веднага си спомням къде съм ги снимал. Животът ме е научил да разбирам от хора и почти никога не бъркам в заключенията си. Същото е и с кучетата - на "лицата" им е изписано всичко. Има добри и зли, тъжни и весели. Точно както и при хората", казва Денис Бучел. 
"София, есента на 1999 година. Кучета до витрина за обувки пред Халите. В страната всичко е изхарчено предварително, кучетата не могат да разчитат на стопаните си за храна и за отопление. Нощем ходят на глутници по улиците без осветление, денем се топлят по вентилационни шахти. Расови кучета, станали бездомни, гладни, както народа ни по това време", коментира авторът Иван Пастухов. 
Портрет на сива дворна котка с капки мляко по мустака, криеща се в пролетните треви на двора. 
Приятели. Двама приятели в обща борба за оцеляване. 
"Докато се разхождах в парка, чух някакъв шум зад ъгъла. Тръгнах да проверя какъв е този шум и намерих това красиво куче, което си играеше с бирена бутилка. Тъй като в парка имаше и пияни хора, нарекох хванатия момент "пияница", казва Марсел Фенс. 
"Зара е от кучетата, които сами си избират осиновителя. Тя намери нейния в Централния Балкан. Той пък излезе добро момче, слуша, изпълнява команди, води я на море и планина, не е претенциозен към храната", казва Николай Абаджиев. 
"Моята любов Бърни се появи в живота ми точно два дни преди да навърша тридесет години. Докато брат ми чакал да пресече на светофара на френската гимназия, забелязал, че ученици си играят с едно малко, изоставено кученце. Обади ми се на видео разговор, за да ми го покаже. Видях го и сърцето ми се разтопи, разбрахме се да го приберем временно докато намерим стопаните му.
Цял ден никой не го потърси, въпреки многобройните споделяния на поста за "изгубеното мъниче". Приютих го за вечерта, нямаше как да го оставя навън. Дори не ми мина мисълта да го задържа, защото много добре осъзнавах каква отговорност и грижа изисква едно куче. Но още на следващата сутрин нещата се промениха - отлично си спомням точния момент, в който го погледнах как сладко спи и разбрах, че ще бъдем заедно завинаги.
Вече 8 месеца сме неразделни и въпреки всички изядени мебели, обувки и чанти, Бърни е най-скъпият подарък, който съм получавала, такъв само съдбата може да ти направи. Той е приятел, той е семейство, той е любов. Всеки път, когато някой го нарече късметлия за това, че е спасен, аз допълвам, че двамата с него сме еднакво големи късметлии", казва Ралица Бехар.
Много от бездомните животни пострадаха след експлозиите в Бейрут през лятото на 2020 г., когато загинаха над 190 души, над 6500 бяха ранени, а 300 000 останаха без покрив над главите си. Авторът на снимката от Бейрут е Христо Владев. 