Решена да спаси земята и селото си, Демирел, 64-годишна жена, се е заела самостоятелно с операторите, разширяващи мина, за да захрани една от най-големите електроцентрали в Турция.
Зад маслиновите горички на Тайбе Демирел в югозападна Турция се крие обширна, сива шир, оголена от въглищна мина, която дълбае в хълма. На хоризонта се извива гъст дим от три гигантски комина на електроцентралата край град Ятаган.
Решена да спаси земята и селото си, Демирел, 64-годишна жена, се е заела самостоятелно с операторите, разширяващи мината, за да захрани една от най-големите електроцентрали в Турция.
Миналия месец тя спечели съдебно дело срещу разширяването на мината към нейното село и, въоръжена с информация, която самата тя разкри от по-ранно решение на съда, според която маслиновите насаждения трябва да бъдат защитени.
Победата й в съда спря плановете за разширяване на мината, но Демирел се опасява, че имотът й от шест акра все още е под заплаха.
Тя обаче няма да се предаде.
Компании заявиха, че замърсяването от въглищата, добивани и изгаряни в Ятаган, на 40 км от някои средиземноморски и егейски курорти в Турция, е довело до големи здравословни проблеми и екологични щети. 
Пет села вече са изчезнали, тъй като мините, обслужващи електроцентралата Ятаган, са се разширили, а село Тургут на Демирел може да бъде следващото.
В цялата провинция Мугла участници в кампанията твърдят, че земя равняваща се близо на 8 хил. футболни игрища е загубена от добива през последните четири десетилетия.
Запитана за плановете си за разширяване на мината, централата Ятаган заяви пред Ройтерс, че е засадила над 1.5 милиона дървета в региона и нейните дейности спазват околната среда и се извършват под надзора на съответните турски министерства.
Властите в Турция продължават с плановете си за повече от двойно увеличаване на мощността на въглищата. Правителството казва, че трябва да намали високата зависимост от вноса на енергия, която представлява една пета от общата стойност на вноса на Турция.
Алиансът за здраве и околна среда (HEAL), европейска организация с нестопанска цел, измерваща въздействието на замърсяването, оценява разходите за здравеопазване при производството на въглища в Турция на 5.9 млрд. евро годишно. 
Дениз Гумусел, екоактивист, който е съавтор на доклад за турската въглищна енергия за HEAL, заяви, че три въглищни централи в региона са причинили смъртта на 45 хил. души през 40-те години, най-вече поради сърдечно-съдови и дихателни заболявания. 
Поглеждайки от земята си с маслини към открития рудник, Демирел казва, че няколко години по-рано районът е бил покрит с лалета, макове и маргаритки. 
