Съвременните правила на петанк се зараждат в началото на ХХ в. в Прованс.
Често минавам покрай Националната библиотека. В слънчевия следобед любопитството ми надделява и се отбивам да погледам как разпалена група хора хвърлят метални топки по чакълестите алеи. Играта е петанк, запазена марка за французите, които галено я наричат jeu de boulles (игра с топки). 
Думата pétanque има провансалски произход, pieds tanqués означава събрани крака, а това е и едно от правилата – играчите хвърлят топката със събрани един до друг, неподвижни крака. Играта с топки има дълга история, а правилата се променяли в различните епохи. В Европа датира от Средновековието или Древния Рим, а според изследователите даже древните египтяни я познавали. През Първата световна война войниците хвърляли вместо с топки истински гюлета. 
Съвременните правила се зараждат в началото на ХХ в. в Прованс. В поле с дължина от 15 метра и ширина 4 метра на песъклива настилка играчи или отбори по двама или трима хвърлят метални топки, които тежат между 600 до 800 грама. Играчът, който започва, чертае в единия край на полето кръг с диаметър около 50 см. От него хвърлят и всички останали. 
Всичко започва с малкото цветно топче – кошонет, в превод "прасенце". То се хвърля на не по-малко от 5 метра от началния кръг, а участниците се стремят металните топки да се приземят най-близо до него. Всяка топка може да носи по една точка, играта печели отборът с най-много топки близо до кошонета, а крайната цел е събирането на 13 точки. Стратегиите за това са различни, топките могат да бъдат хвърляни или пласирани така че да разместят противниковите на страна. 
Социалната игра има и професионален профил, като най-голямото събитие е Световното първенство по петанк в Марсилия, а на национално и международно ниво се провеждат множество надпревари за мъже, жени и юноши. В Българската федерация по петанк членуват клубове от цялата страна, а в Полски Тръмбеш е и единственото ни закрито игрище. 
Жул Леноар, човек страдащ от ревматизъм, стои в основата на популярната в днешни дни игра на топки. Не се изискват физически усилия, правилата са лесни, а участниците могат да са на всяка възраст. Надпреварата за повече точки преминава в смях и неусетно се оказвам "в играта", разменила фотоапарата за почти килограм метал. 
Напрежението между отборите винаги преминава, когато всички участници, печеливши или изгубили, се събират за чаша пастис или бира в слънчевия пролетен следобед. 
