Въпреки много безсънни нощи на испанския фронт на COVID-19 д-р Навид Бехзади Коочани от регионалната спешна помощ в Мадрид ходи на работа усмихнат почти всеки ден
Обажданията до спешните центрове в Мадрид са скочили с една трета през годината на пандемията от коронавирус. Средно 4000 на ден са сигналите, но д-р Навид Бехзади Коочани се гордее със способността на екипа си да спасява човешки живот и е оптимист, че краят на пандемията е близо. 
"Честно мисля, че това е най-добрата работа в света", казва дошлият в Испания от Иран лекар.
"Когато усетите, че сте успели да бъдете полезни, че сте успели по някакъв начин да подобрите качеството на живот на човек или да спасите живота му, това чувство остава с вас завинаги. Понякога е и много трудно. Никой не обича някой да умира в ръцете му", допълва Бехзади.
С повече от 3 млн. случая и над 71 хил. смъртни случая Испания е сред най-пострадалите страни в Европа. Но нивото на заразяване в момента е най-ниското от август.
"Оптимист съм, че след няколко месеца ще можем отново да свалим маските си, да се прегърнем и да изпием бира с приятелите си", каза той.
"Честно казано, това бяха много лоши, много болезнени дни", казва медицинската сестра Сара Диас Кастро, припомняйки си как екипът й ежедневно се надпреварва с времето и понякога пристига твърде късно, за да помогне. 
Наскоро Бехзади не успява да съживи 35-годишен мъж, който почина от COVID-19, оставяйки след себе си малка дъщеря, докато съпругата му също е в болница с коронавирус.
"Това са ситуации, които ви засягат емоционално. На следващия ден сте там и мислите колко крехък е животът и от друга страна колко щастливи сме, че сме живи", добавя лекарят.
Стресът върху медицинския персонал е основна грижа. Неотдавнашно проучване установи, че 45% от испанския здравен персонал е имал висок риск от някакъв вид психично разстройство след първата вълна, включително депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство. Установено е, че фронтови медици като екипите в Мадрид страдат повече от други здравни специалисти. 
Моралът в екипа е добър, казва медицинската сестра Диас, въпреки че всички те са уморени след една година борба с вируса. Подобно на много хора в нейната професия, тя не е успяла да се срещне с възрастните си родители на закрито повече от година и копнее да се върне към предишния начин на живот. 
"Искам да изляза с приятелите си, искам да отида на работа и да не се налага да нося предпазни средства. Искам да виждам пациенти без маска.
"Вирусът ме направи по-силна и по-признателна за това, което имам. Трябва да се наслаждаваш на всеки малък момент в живота си, защото не знаеш какво може да ти се случи", допълва Диас.
