След 17 години, прекарани сами под земята, се появяват милиарди червенооки цикади за последния си акт: да се срещнат с партньор, да се размножат и да умрат
В гористите райони по Източното крайбрежие на САЩ прониква оглушителен шум. След 17 години, прекарани сами под земята, се появяват милиарди червенооки цикади за последния си акт: да се срещнат с партньор, да се размножат и да умрат. При появата си насекомите покриват дърветата и земята - мъжките пълнят въздуха с жужене и свирене, за да привлекат женските. Но този звук също така кара туристите и учените да проучат това рядко събитие. Тъй като температурите на въздуха и повърхностните почви се затоплят от изменението на климата, учените също искат да научат как реагират съществата на тези промени. 
Учените станаха свидетели на голям брой 17-годишни цикади, които изплуваха предсрочно през 2017 г., ентомолозите подозират, че това явление може да бъде свързано с глобалното затопляне. "Най-големите въпроси са: Промяната на климата променя ли жизнения им цикъл? И тогава как го променя", каза Крис Саймън, еволюционен биолог от Университета на Кънектикът, който изучава насекомите повече от три десетилетия. 
Заедно със съпруга си Саймън е прекарала по-голямата част от май в шофиране из Източното крайбрежие на САЩ, преследвайки онлайн съобщения за тазгодишното появяване на цикадите. Съпругът й, океанографът Стивън Чизуел, често си партнира с нея по време на пътувания, свързани с изучаването на цикади. Докато търсят находища на цикади, Саймън държи прозорците на автомобила си отворен, за да може да слуша издайническото им пеене. Тази година нейното преследване се подпомага от десетки хиляди граждански учени, които качват снимки на цикади заедно с координати в онлайн платформа, наречена Cicada Safari app, разработена от Джийн Крицки, декан на поведенческите и природни науки в университета Mount St. Joseph. 
17-годишните цикади, които се появяват тази година, съставляват Brood X (произнася се Brood Ten), едно от най-големите периодични люпения на с цикади. Други периодични люпилни с цикади се появяват на всеки 13 или 17 години в други региони на страната. Саймън работи по картографирането на пълния им обхват и се придържа към по-малки селски пътища, където трафикът няма да заглуши звука на цикадите, особено този на най-често срещаните - и по-тихи - видове, Magicicada Septendecim. 
"Когато сте на магистралата, наистина не можете да чуете пеенето на цикади", казва Саймън. Когато учените намерят мястото, където пеенето е спряло, се връщат назад до мястото, където е чуто за последно, и записват координатите. 
След сдвояване и чифтосване на цикадите женската издълбава канали в дърво, където снася стотици оризовидни яйца. 
Учените имат хипотеза как изменението на климата може да наруши вътрешните часовници на насекомите. Докато са под земята, цикадите получават химически сигнали от дърветата през сока, с който се хранят - сигнали, които могат да помогнат на насекомите да отбележат времето. Когато през пролетта дърветата се пръснат в листа, темпът на развитие на цикадите се засилва, след което отново се забавя през зимата, когато листата падат на земята. На снимката: Опаковано младо дърво, за да бъде предпазено от нашествие на новоизлюпени цикади. 
Дупка, от която цикадите излизат с повишаване на температурите, в местния парк "Розмари Хилс-Литънсвил" в Чеви Чейс. 
Възрастна новоизникнала цикада на дърво. 
Периодичните цикади в Америка не са непознати за изменението на климата. "Смятаме, че големите промени в климата допринесоха за еволюцията на седемте вида, които имаме сега", казва Джон Лил, изследовател на цикади и председател на биологичния отдел на университета "Джордж Вашингтон". Има ясни доказателства, че цикадите са били изтласкани на юг по време на последното събитие на заледяване, след което отново разшириха обхвата си на север, когато Земята се затопли. 
Гората Great Falls Park - дом на популация от цикади. 