Ако засушаването продължи, ние ще спрем да съществуваме, защото целият ни живот зависи от водата и отглеждането на водни биволи, разказват животновъди
На остров, заобиколен от тесните водни пътища на блатата Чебайеш в Южен Ирак, Сабах Тамер ал Бахер става със слънцето, за да издои стадото си водни биволи.
Това лято е трудно за Бахер, баща на две деца. По данни на Организацията на обединените нации сезонът на валежите в Ирак през 2020 и 2021 г. е бил вторият най-сух от 40 години насам, което е довело до повишаване на солеността на влажните зони до опасни нива.
Животните се разболяват и умират, а Бахер е принуден да купува прясна питейна вода за собственото си стадо от около 20 бивола, което е единственият му източник на доходи. 
За 2023 г. се предвижда нова суша, тъй като изменението на климата, замърсяването и преграждането на язовирите в горните течения на реките държат Ирак в капана на повтарящи се водни кризи. 
"Блатата са нашият живот. Ако засушаването продължи, ние ще спрем да съществуваме, защото целият ни живот зависи от водата и отглеждането на водни биволи", казва 37-годишният Бахер.
Бахер и семейството му са араби от блатата - коренното население на влажните зони, което е разселено през 90-те години на ХХ век, когато Саддам Хюсеин прегражда и пресушава блатата, за да прогони бунтовниците, които се крият в тръстиките.
След свалянето му от власт през 2003 г. блатата са частично наводнени и много араби от блатата се завръщат, включително и семейството на Бахер.
Условията обаче са извели от равновесие крехката екосистема на влажните зони, застрашавайки биоразнообразието и поминъка, казва Джасим ал Асади, еколог, роден в блатата.
''Колкото по-малко е водата, толкова по-солена е тя", казва Кристоф Шово, френски ветеринарен лекар, който изследва блатата за организацията "Агрономи и ветеринари без граници", и добавя, че биволите пият по-малко и произвеждат по-малко мляко, когато качеството на водата спадне. 
По данни на института "Макс Планк" повишаването на температурата в Близкия изток през лятото е с повече от 0.5 градуса по Целзий на десетилетие - около два пъти повече от средното за света. 
Съседите на Ирак също страдат от засушавания и повишаване на температурите, което доведе до регионални спорове за водата. Министерството на водите съобщи по-рано тази година, че водните потоци от Иран и Турция са намалели с 50% през лятото. 
Наред с това съществува и въпросът за замърсяването, идващо от горните течения на реките. През 2019 г. правителството заяви, че 5 милиона кубически метра дневно необработени отпадъчни води се изпомпват директно в Тигър - една от реките, които захранват иракските блата. 
Природозащитникът Аззам Алваш казва, че е спешно необходимо Ирак да се ангажира с дългосрочна стратегия за управление на водите, тъй като бързо нарастващото население от близо 40 милиона души се очаква да се удвои до 2050 г. 
Аун Диаб, говорител на Министерството на водите, казва, че стратегията на правителството е да се запазят по-дълбоките, постоянни водни басейни на блатата на площ от минимум 2800 кв. км.
"Това е, което планираме, да запазим постоянните водни басейни, за да защитим екологичните ресурси и рибните запаси."
Диаб казва, че нивото на водата в блатата се е подобрило частично от лятото насам, като изпарението е по-малко поради понижаването на температурите и че влажните зони се свиват и разширяват по естествен начин в зависимост от сезона.
Той също така заяви, че правителството не може да отделя повече вода за блатата, когато през лятото има недостиг на питейна вода.
"Разбира се, че хората в блатата искат повече вода, но ние трябва да определим приоритетите. Приоритети са питейната вода, общините и опазването на река Шат ал Араб", казва той. 
Засушаването и замърсяването на река Шат ал Араб предизвикаха криза в Южен Ирак през 2018 г., когато хиляди хора бяха хоспитализирани с болести, предавани по воден път. 
През лятото някои от роднините на Бахер преместват стадата си в по-дълбоките части на блатата, където нивото на соленост е по-ниско, но се борят за най-добрите места, тъй като семействата са принудени да делят все по-намаляващите пространства. 
През 50-те години на ХХ в. броят им е бил 400 000, а след повторното наводняване на блатата остават около 250 000 души. 
Макар че намаляването на водните запаси накара фермерите тази година да се преместят в градовете, където липсата на работа и услуги в миналото е довела до протести, Бахер, както и много други млади пастири, се надява, че ще може да остане тук. 
"Чувствах се като чужденец в града", казва той, спомняйки си времето, когато блатата са били пресушени.
"Когато водата се върна в блатата, ние си върнахме свободата."