Фотограф на "Ройтерс" е единственият журналист, поканен на погребалните тържества миналия месец
Когато в резервата на коренното население Ксингу, намиращ се в тропическите гори на Амазонка, умира голям вожд, племената се събират за уникален погребален ритуал, наречен Куаруп. Носейки бои по тялото и птичи пера, те се включват в церемониални танци, битки и пиршества, за да отпразнуват живота, смъртта и прераждането. 
Резерватът е създаден в горното течение на река Ксингу през 1961 г. след кампания на Орландо и Клаудио Вилас-Боас. Братята защитават племената от настъпващите заселници, като получават правна защита за първата огромна местност на коренното население в Южна Америка. 
Оттогава насам редиците на явалапити са се увеличили от 40 души, оцелели след епидемия от морбили през 50-те години на ХХ век, до около 300 души, които днес живеят в големи общински къщи, покрити със слама. 
Загубата на вожда Аритана от народа Явалапити от COVID-19 през август разтърсва Ксингу, оставяйки племената без силен лидер и способен преговарящ, който да ги обедини срещу нарастващия натиск на бразилската земеделска граница, която напредва през саваната Серадо и навлиза в тропическите гори на Амазонка.
Фотограф на "Ройтерс" е единственият журналист, поканен на погребалните тържества миналия месец, които са продължили няколко дни и са събрали до хиляда членове на съседните племена.
Аритана е избран за главен вожд на племената Ксингу от единия от основателите на резервата, Орландо Виляс-Боас, заради неговата мъдрост, лидерски и дипломатически умения, казва синът му Тапи. 
Починалият вожд е един от 12-те души в общността, починали от COVID-19, повечето от които са били старейшини, които са взели със себе си знанията за миналото на явалапити, включително историите и песните, които са запазили културата им жива. 
Всички възрастни в общността вече са ваксинирани срещу коронавирус. 
Обсаждани от незаконни дървосекачи, животновъди, фермери, отглеждащи соя, и дори златотърсачи, общностите на Кингу са изправени пред нарастващото влошаване на естествената им среда и предизвикателството да запазят богатото ѝ биоразнообразие за бъдещите поколения, казва синът на Аритана и негов вероятен наследник Тапи Явалапити. 
"Днес ние не сме единни. В Ксингу вече няма човек, който да организира всички вождове", казва Тапи пред Ройтерс.
"Основното ни предизвикателство е да се обединим отново, за да спасим земите си", казва той.
Следващото поколение лидери в Ксингу търси единство в критичен момент, тъй като крайно десният президент на Бразилия Жаир Болсонаро подкопава правата на коренното население, като насърчава търговското земеделие и минното дело в защитените земи с подкрепата на мощни политически лобита. 
Някои от жителите на Ксингу се изкушават да продават дървесина или да отдават под наем земеделска земя на външни лица, въпреки че те все още са малцинство в резервата. 
Климатичните промени също изсушават горите и увеличават риска от пожари - казва Тапи и призовава за външна помощ.
"Трябва да спасим околната среда, за да запазим начина си на живот и културата си, както и за цялото човечество."
От високо се вижда поразителен контраст между зелените гори на Ксингу и кафявите обработваеми полета, които днес стигат до границите на резервата в Западна Бразилия. 
Пръскащите с пестициди машини замърсяват изворите на Ксингу и близките реки, чието ниво спада всяка година, тъй като производителите на соя използват все повече вода за напояване, казва антропологът Клаудия Франко. 
Рибата, основният източник на протеини за племената, е толкова важна за съществуването на хората от Ксингу, че шаманите правят дори религиозен ритуал, за да предпазят рибарите от алигатори, преди да хвърлят мрежите си през реката. 
Уловената риба се приготвя на голям открит огън. Тя се поднася с палачинки от маниока. 
Мъжете се оплакват, че всяка година рибата е по-малко, тъй като реката се оттегля с наближаването на земеделската граница. 
