Във френски лагер за мигранти мъж продава сандвичи, за да събере пари на трафикантите.
Няколко дни след като миналата седмица мигрантите започнаха да разпъват палатки на ново място покрай стара железопътна линия в Дюнкерк, Северна Франция, Даван Анвар Махмуд бързо се възползва от възможността да построи първия ресторант в импровизирания лагер.
Изработен от дървена рамка, използваща близките дървета, и покрит с брезент, ресторантът е построен за един ден и е малко по-здрав от палатка.
Това обаче е несигурно съществуване: във вторник полицията пристигна в лагера, изсели обитателите и събори техните палатки и подслони.
Преди пристигането на полицията собственикът, Махмуд, 30-годишен от Калат Диза в Иракски Кюрдистан, разказва, че е искал да започне да печели пари, тъй като е загубил 1600 паунда от контрабандист, когато за първи път е пристигнал във Франция в края на лятото.
"Отворих малък ресторант, за да отида в Англия", разказва той в понеделник. Опитите на репортерите на "Ройтерс" да се свържат с него по телефона след изселването във вторник бяха неуспешни.
Миналата седмица лодка с най-малко 29 души се преобърна в Ламанша - 30-километров воден участък между Великобритания и Франция. Само двама души оцеляха, което подчертава големите рискове, които мигрантите поемат, за да достигнат Великобритания по един от най-натоварените водни пътища в света. 
Но дори и преди това Махмуд се страхувал от пресичането на Ламанша. Преди месец той бил отведен до брега от друг трафикант и се отказал, след като видял, че ще дели лодката с 47 души.
"Казах: "Не, страх ме е!" Той ме удари и счупи телефона ми, за да се увери, че няма да се обадя в полицията".
С ресторанта си той планира да събере достатъчно пари, за да се качи на лодка с по-малко хора, или още по-добре - да избегне морето и да вземе камион. В днешно време е рядкост хората да прекосяват Ламанша скрити в камион поради засиления контрол. 
Тъй като маршрутът става все по-сложен, цената се повишава: в момента пътуването с камион до Англия струва около 4000 паунда, докато за пътуване с лодка цената е 2500-3000 паунда.
Махмуд печели между 40 и 70 евро на ден и наема двама работници, които получават по 25 евро на ден и също работят, за да платят пътя си до Великобритания.
В понеделник на обяд в ресторанта се сервират пилешки дробчета по кюрдски в багета с нарязани домати и лук. Един от клиентите, 21-годишният Усман, казва, че познава това ястие от дома си в Пирашахр, Иран, но не го е ял, откакто е напуснал страната си миналата година.
Обикновено това не е любимото му ястие, въпреки че го харесва. Засега казва, че "това е най-добрият сандвич в лагера, защото е национална храна".
Лагерът мирише токсично, тъй като хората започват да горят бутилки и опаковки, за да поддържат огньове. "Всички са си вкъщи пред камините, а ние сме тук под пластмасов навес", казва той.
Махмуд има дългогодишна травма на крака, която се изостря в студа. Проблемът е започнал още в Ирак преди 10 години, казва той, когато е бил арестуван, хвърлен в затвора за шест месеца и пребит от полицията, след като е участвал в протести срещу регионалното правителство. По това време лекарите твърдят, че може да се наложи ампутация на крака му.
След жестоките репресии през 2015 г., решава да напусне страната си. Премества се в Швеция, за да се присъедини към сестра си, но молбата му за убежище е отхвърлена след шест години чакане.
Именно там се научава да готви в кюрдски ресторант, където става специалист по кебап и плоски хлебчета. "Можех да направя 800 парчета хляб сам за един ден", казва той.
Махмуд казва, че сега не може да прави този хляб, тъй като няма пещ тандур, а и няма смисъл да се сдобива с такава, тъй като мигрантите рискуват да бъдат изселени от полицията по всяко време. 
В крайна сметка целта на Махмуд е да отвори постоянен ресторант. Засега смята, че Великобритания е най-добрият вариант за него. 
"За мен е все едно дали ще е Франция, Великобритания, Германия или Белгия", казва той.
"Просто дойдох тук, за да започна нов живот.''