За да се гарантира устойчивостта на запасите от миди, в риболова могат да участват само лицензирани рибари, а сезонът е ограничен до октомври-март.
Около 4 хил. души, почти всички жени, работят като рибари на миди в заливите на Галисия, Испания. Те пресичат крайбрежна ивица на региона и печелят до 2 хил. евро на месец за шестмесечния сезон, но за много от тях това е нещо повече от работа. 
"Тази работа е свобода. Ти си като чайка, свободен си", казва 58-годишната Кончита.
"Това винаги ме е привличало, още когато бях малка", казва тя и си спомня как е пропускала училище, за да гледа как лодките разтоварват на кея.
Мари Кармен Росенде Майо, 65-годишна, която с неохота се готви да се пенсионира в края на декември след 31 години, чувства същото.
"Когато се разхождам край морето, забравям всичките си проблеми. Отпускам се и нямам никакви грижи."
За да се гарантира устойчивостта на запасите от миди, в риболова могат да участват само лицензирани рибари, а сезонът е ограничен до октомври-март. 
Практиката се регулира строго от проект, финансиран от Европейския съюз, който насърчава устойчивото управление в шест крайбрежни общности в Атлантическия океан, включително в Галисия. 
В края на деня уловът на всяка жена, който не може да надвишава квота от 3 кг миди или 16 кг кокъл, се претегля и обработва, преди да бъде изпратен.
* Кокъл се наричат малки морски двучерупчести, които са годни за консумация. Обикновено те се намират на пясъчни плажове.
С течение на времето Майо вижда как се променя възприемането на нейната работа.
"Преди казваха: "Каква е твоята работа? Рибарка ли си?"... Сега мнозина биха искали да работят това".
Алида Елена, на 35 г., е една от новото поколение жени, които се учат на работа.
"Работата в морето те увлича. Щом денят свърши, нямам търпение да дойде следващият", казва тя.
На брега Майо ѝ дава съвети за районите, които да избягва, и си спомня, че веднъж се е наложило да бъде спасена, когато приливът започнал внезапно.
"Освен това опитът ми е много добър, много, много добър. Красиво е."
