През 2020-21 г. страната е произвела 275 хил. тона маслиново масло и повече от половината от него е отишло в чужбина, което я прави четвъртият най-голям износител в Европейския съюз.
Застанал в своята горичка в Каламата сред дървета на стотици години, гръцкият производител на маслини Михалис Антонопулос показва полупразни клони с изсъхнали или изгнили маслини.
Миналата зима не е била достатъчно студена и влажна в най-известния гръцки регион за производство на маслини в южната част на страната. През пролетта температурите се покачиха до 38 градуса по Целзий (100,4 по Фаренхайт), което поврежда цветовете, от които трябваше да пораснат маслините.
След това през лятото настъпва най-тежката гореща вълна от десетилетия насам, която изсушава маслините и предизвиква горски пожари, при които изгарят стотици хиляди дървета.
"Тази година ни показа, че дървото не може да се справи с трудните климатични условия. Въпреки че се намираме в Средиземноморския регион и имаме топли лета, тези екстремни метеорологични условия са много трудни за маслината, в резултат на което виждаме празни дървета без плодове. Това е класически пример за промените в околната среда, които преживяваме", казва Антонопулос, който оглавява местния кооператив на производителите на маслини, като изчислява, че производството в региона е намаляло с 50 %.
"Свидетели сме на явления и проблеми, които не сме виждали от 20 години", допълва той.
Европа току-що преживя най-горещото си лято в историята и учените казват, че нестабилното време, което е нанесло щети на маслиновите дървета, е това, което може да се очаква от изменението на климата.
"Дългосрочният резултат ще бъде, че някои региони, особено в Южна Гърция, като Крит, няма да могат да отглеждат маслини или ще имат много намалени добиви", казва Ставрос Веммос, експерт по маслините и професор по овощарство. 
Гърция е третият по големина производител на зехтин в света, а гръцкият сорт е особено търсен заради високото си качество, известно като "екстра върджин".
През 2020-21 г. страната е произвела 275 000 тона маслиново масло и повече от половината от него е отишло в чужбина, което я прави четвъртият най-голям износител в Европейския съюз. Изпълнителната комисия на ЕС прогнозира, че през 2021-22 г. производството ще спадне до 230 000 тона.
По-голямата част от маслиновото масло в света идва от Средиземноморския регион и в своите селскостопански прогнози за следващото десетилетие Комисията предвижда, че производството в ЕС ще нарасне, но че изменението на климата може да повлияе на годишните добиви и качеството на маслото. За Гърция тя прогнозира ограничен спад в производството. 
Бутилките със зехтин "Каламата" се намират в ресторанти чак до Япония, но земеделските производители се опасяват, че ако добивите продължат да намаляват, няма да могат да задоволят търсенето на това, което наричат "зелено злато", което ще застраши местната икономика. 
"Смятам, че през следващите години, с всички тези неща, които се случват, ще имаме проблем със задоволяването на нуждите на пазара, особено на външния пазар. Каламата се прослави с маслините и зехтина от региона и има повишено търсене, но не вярвам, че в бъдеще ще успеем да задоволим нуждите", казва Антонопулос. 
