Проектът би могъл да доведе до край на пресичането на магистрали, така че скитащите пуми - известни още като планински лъвове и пуми - да могат да намерят нови места за размножаване, което ще подобри околната среда.
Кучета долавят миризмата на пума и водят изследователите дълбоко в гората, където стръмните хълмове покрити с кедри, папрати и сняг.
Кучетата преследват Лилу, 82-килограмова пума, чийто нашийник се нуждае от нова батерия. След като е улучена с упойваща стрела, екипът успява да смени нашийника, да прегледа Лилу и след това да ѝ инжектира лекарство, за да я събуди.
Това е част от един работен ден на проекта "Олимпийска пума", партньорство между коалиция от индиански племена, известен експерт по пуми и Министерството на транспорта на Вашингтон.
Проектът би могъл да доведе до край на пресичането на магистрали, така че скитащите пуми - известни още като планински лъвове и пуми - да могат да намерят нови места за размножаване, което ще подобри околната среда. Същият вид котки обикалят териториите от Канада до Огнена земя.
"Без съмнение планинските лъвове подобряват състоянието на екосистемите", казва Марк Елброх, един от водещите световни експерти по пуми от Пантера, група за опазване на дивите котки, която е част от проекта "Олимпийска пума".
Когато пумата убие голям бозайник като елен или лос, тя не може да изяде целия труп. Хищникът оставя след себе си храна за скални орли, плешиви орли, гарвани, врани и други птици; бозайници като мечки, рисове и койоти; и редица безгръбначни, включително всички видове бръмбари. 
Племената Lower Elwha Klallam, Skokomish, Makah, Quinault, Jamestown S'Klallam и Port Gamble S'Klallam предоставят традиционните си познания за проекта, заедно със съвременния опит на биолозите по дива природа.
"Като представители на коренното население ни учат, че трябва да се движим в два свята - в традиционния и в съвременния", казва Ванеса Касъл, член на племето Lower Elwha Klallam, която работи по проекта. "Мисля, че това променя начина, по който тези учени мислят за тези животни."
Биолозите твърдят, че големите котки имат по-ниско генетично разнообразие, отколкото в останалата част на щата Вашингтон, тъй като са оградени от междущатска магистрала 5 и са откъснати от естествените партньори за размножаване в Каскадните планини. 
Част от определянето на мястото за изграждане на пресичане на дивата природа - практика, използвана при опазването на местообитанията - включва проследяване на пумите чрез поставяне на GPS нашийници, които предоставят множество полезни данни. Лилу е сред около 60-те пуми с нашийници на полуострова. Няма данни за общата популация на тези неуловими и широко разпространени животни.
"Нашийниците ни дават информация, която не бихме могли да получим по друг начин", казва Ким Сагер-Фрадкин, биолог по дива природа, нает от племето Lower Elwha Klallam.
Всеки ден по магистрала I-5 се движат около 100 000 автомобила, което пречи на пумите и другите диви животни да преминат от другата страна на магистралата. 
"Това вероятно е една от най-лошите бариери за всички видове в щата" - казва Глен Калиш, биолог по въпросите на свързаността на местообитанията в Министерството на транспорта на щата Вашингтон. 
В Южна Калифорния транспортните власти скоро ще положат началото на проект за преминаване на диви животни през американската магистрала 101, използвана от 350 000 автомобила дневно, в един от последните останали райони, където има естествени местообитания от двете страни на магистралата.
Както и при проекта във Вашингтон, целта е да се подобри генетичното разнообразие на пумите.
Както калифорнийският, така и вашингтонският проект се учат от едно от най-големите подобни начинания, по протежение на коридора на север във Вашингтон, който е на половината път от изграждането на 26 прехода за диви животни по протежение на 24 км от магистралата. 
