Селскостопанската индустрия на Венецуела е засегната от дългогодишни регулации и отчуждаване на земя, което кара животновъдите, които зависят от продажбата на месо, да намалят отглеждането на добитък и да се насочат към млекопроизводството.
Животновъдите в щата Баринас, един от основните земеделски райони на Венецуела, доят стадата си в малките часове всяка сутрин, преди да продадат млякото в долари, за да свържат двата края, тъй като липсата на кредити задълбочава продължителната икономическа криза.
Селскостопанската индустрия на Венецуела е засегната от дългогодишни регулации и отчуждаване на земя, което кара животновъдите, които зависят от продажбата на месо, да намалят отглеждането на добитък и да се насочат към млекопроизводството.
Само преди четири години ранчо в обширните равнини на Венецуела се гордееше с 2.5 млн. глави добитък, но след като разходите за отглеждане нараснаха, броят им намаля до 1.7 млн.
Въпреки че през 2019 г. правителството на президента Николас Мадуро разхлаби бизнес регулациите, мярката не позволи пълното възстановяване на ключови за пострадалата икономика на Венецуела области. 
Въпреки това някои животновъди вече могат да продават мляко за долари. Един литър може да се продаде за 30 до 60 цента, казва Хосе Лабрадор, председател на асоциацията на селските производители в Баринас. 
Производството на говеждо месо е много по-бавно и отнема повече време за генериране на приходи в страна, в която годишното потребление е спаднало до осем килограма на човек от 26 килограма през 90-те години на миналия век, според Националната федерация на животновъдите във Венецуела. 
Малцина животновъди успяват да продават говеждо месо в чужбина, като правителството стимулира износа за Азия и Близкия изток. 
Производството на мляко в Баринас е около 2 млн. литра на ден, според оценки на производителите. Данни за производството на мляко отпреди кризата във Венецуела не са налични. 
Ограниченията за отпускане на нови заеми са ограничили възможностите на производителите да инвестират в своите стопанства, което е накарало някои от тях да изоставят земите си, докато други са се насочили към варианти като производство на царевица или отглеждане на овце или прасета заедно с говедата, казва Лабрадор. 
