Шри Ланка изнася риба тон, риба меч, раци, омари и скариди за десетина държави, сред които САЩ, Великобритания, Китай и Япония, което представлява 8% от износа на селскостопански продукти.
След три седмици в морето Антон Фернандо пресмята продажбите си на риба тон и други видове риба на кея в Негомбо, риболовен град в Шри Ланка, където финансовата криза в страната е помрачила и без това мътните води.
Изчисленията не изглеждат добре за Фернандо и неговия четиричленен екипаж сред дузината леко поклащащи се траулери. Всеки рибар прибира вкъщи 40 хил. рупии (123 долара) от изтощителната си експедиция.
"Това няма да е достатъчно, за да покрием домакинските си разходи", казва 44-годишният Фернандо пред Ройтерс.
"Още преди да се приберем у дома, знаем, че това не е достатъчно, за да покрием сметките за ток и вода, таксите за обучение и храната".
Островната държава с население от 22 млн. души, разположена край южния край на Индия, се бори с най-тежката си финансова криза от независимостта си през 1948 г. насам, тъй като COVID-19, лошото управление на държавните финанси и ненавременното намаляване на данъците намаляват чуждестранните резерви.
Миналата седмица централната банка заяви, че спира изплащането на част от външния си дълг в очакване на преструктуриране.
В Негомбо рибарите се борят да останат на повърхността, докато хората се справят с рязкото покачване на цените, продължителните прекъсвания на електрозахранването и недостига на лекарства, гориво и други стоки.
Риболовът съставлява едва 1,3 % от икономиката на югоизточната азиатска държава, но в него са заети една десета от хората и той помага за изхранването на много повече хора. Островът изнася риба тон, риба меч, раци, омари и скариди за десетина държави, сред които САЩ, Великобритания, Китай и Япония, което представлява 8% от износа на селскостопански продукти.
Някои рибари казват, че са намалили храната, а други са спрели да изплащат заеми. Всички, които са говорили пред Ройтерс, казват, че постоянно се борят за гориво за лодките и домовете си. 
В Негомбо, на 40 км от Коломбо, работници изваждат риба от закотвените лодки, претеглят я и я трупат в няколко хладилни камиона.
За всяко пътуване на шарения траулер "Света Анна 2" на Фернандо са необходими поне 1000 литра дизел и няколкостотин килограма лед. Много лодки са спрели да излизат в морето заради проблема с горивото, казва той.
Рибарите не знаят как ще си набавят гориво и как ще се справят с високите разходи за храна, казва Херман Кумара (на снимката), ръководител на Националното движение за солидарност в рибарството, което представлява около 9 хил. рибари. "Те просто искат да оцелеят в ежедневието си, това е единственото нещо, в момента не искат да излизат извън рамките на това".
Кризата е довела до спирането на поне половината от флота от траулери в района, казва той и прогнозира, че "през следващите три до шест месеца ситуацията тук ще бъде на живот и смърт".
Министерствата на рибарството и на финансите на Шри Ланка не са отговорили веднага на изпратените по електронната поща молби за коментар относно мерките, предприети за подпомагане на риболовната индустрия. 
На близкия плаж в квартал "Сий стрийт" на Негомбо 47-годишният рибар Г. К. Чаминда, който преди три години е взел назаем 100 000 рупии за малка гребна лодка и сега се бори да върне заема, казва, че изкарва по 2000 рупии на ден. Съпругата му изкарва 1500 рупии, като суши риба на плажа. 
"Храним се по веднъж на ден, а хранителните продукти също се купуват много трудно, а освен това нямаме сухо мляко за децата. Нямаме и други стоки от първа необходимост, така че какво бъдеще можем да видим? Що се отнася до бъдещето ни, чувстваме, че ще гладуваме и ще умрем, това е положението", казва той. 
"Нямаме никаква надежда за бъдещето, просто оцеляваме в момента", добавя той. 
