Целта в Клифтън е да се противодейства на бързата урбанизация в Карачи, разрастващ се пристанищен град с население около 17 милиона души, където главоломното разширяване на пътищата и сградите означава, че има все по-малко място за дървета и паркове.
Мулазим Хюсеин се гордее със засадените от него дървета.
Заобиколен от фиданки нийм и зеленчуци, израснали от храсталаците в квартал "Клифтън" на най-големия пакистански град Карачи, 61-годишният мъж си спомня за времето преди няколко години, когато районът е бил гигантско неофициално сметище.
"Сега има зеленина и щастие, децата идват вечер да играят, хората идват да се разхождат", казва той, говорейки близо до купчина дървета сред безплодна площ, граничеща с морето от едната страна и с небостъргачи и офиси в далечината от другата.
"През последните четири години отглеждах тези растения като мои деца", добавя той, прекъсвайки работата си в условията на жестока лятна гореща вълна.
С бяло-кафяв шал на главата и свободна кремава риза, Хюсеин събира суха трева от земята и полива дърветата по време на неотдавнашно посещение на репортери на "Ройтерс" в проекта за засаждане на градски гори.
В края на деня той пуска маркуча върху себе си, за да се разхлади и почисти, преди да се прибере у дома с мотоциклета си.
Бащата на две деца е нает по проект за залесяване на градски гори в държавен парк в елитния квартал "Клифтън" в Карачи, ръководен от Шахзад Куреши, който е работил по подобни проекти в други пакистански градове и в чужбина.
Това е една от десетките държавни и частни инициативи за засаждане на гори в Пакистан, където горското покритие изостава значително от средните нива в Южна Азия. Дърветата абсорбират въглеродния диоксид, чиито емисии допринасят за затоплянето на глобалните температури.
Целта е в "Клифтън" да се противодейства на бързата урбанизация в Карачи, разрастващ се пристанищен град с население около 17 милиона души, където главоломното разширяване на пътищата и сградите означава, че има все по-малко място за дървета и паркове.
Куреши иска да осигури сянка за жителите, които търсят спасение от повишаващите се температури - горещата вълна през 2015 г. уби повече от 400 души в града за три дни, а тази година температурите в околния регион Синд достигнаха рекордни стойности.
Дърветата могат също така да привлекат местната дива природа, да смекчат градските наводнения и да осигурят нови източници на храна.
"Колкото по-голяма е дървесната покривка на града, толкова по-голямо е охлаждането, като разликата е до 10 (градуса) по Целзий, когато сте заобиколени от дървета", каза той пред "Ройтерс", като добавя, че в проекта са използвани само местни видове.
"Когато засаждате, ... това привлича насекоми и започват да идват различни видове птици", казва той. Понастоящем в парка се разхождат мангусти, както и четири или пет разновидности на хамелеон.
"Даваш им дом, даваш им храна и ги оставяш да се развиват. Природата е толкова красива."
Според Сайед Камран Хюсеин, мениджър за провинция Хайбер-Пахтунхва в националния клон на Световния фонд за дивата природа, общата горска покривка в Пакистан, където живеят повече от 220 милиона души, е около 5.4 %.
За сравнение в съседна Индия този процент е 24 %, а в Бангладеш - 14.5 %, като предишното правителство обяви програма за масово залесяване, която предвиждаше засаждането на 10 млрд. дървета между 2019 и 2023 г.
"Пакистан е сред 10-те най-уязвими държави, засегнати от глобалното затопляне", казва Хюсейн.
"След океаните дърветата са вторият по големина поглъщач на въглерод".
Някои експерти по изменението на климата поставят под въпрос въздействието на проектите за залесяване - засаждане на дървета там, където преди това не е имало такива, в градска среда.
Изборът на вида е важен, тъй като влияе върху количеството, което може да се наложи да се полива - основен фактор в Пакистан, където водата по принцип е оскъдна.
Въпросът дали изобщо да се засаждат дървета не е лесен: ползите невинаги са ясни и са необходими значителни инвестиции за отглеждането на фиданки в пълноценни дървета.
"Това, което липсва в градското лесовъдство, е цялостен подход към околната среда", казва Усман Ашраф, докторант по изследвания на развитието в Университета в Хелзинки. Той не коментира конкретно проекта в Карачи.
"Става въпрос за визуален успех, за цифри, за малки петна тук и там", казва той.
"Той дори няма да направи крачка напред по отношение на някоя от вредите за околната среда в тези градове".
Масуд Лохар, основател на организацията Clifton Urban Forest, която е засадила дървета на плажната ивица, недалеч от проекта на Куреши, казва, че залесяването може да помогне Карачи да стане по-устойчиво на природни бедствия и да насърчи дивата природа да се засели. 
Експертите твърдят, че то може също така да осигури облекчение от горещите вълни, тъй като морският бриз става по-топъл, когато преминава през бетонни структури, докато пътните платна и покривите абсорбират топлината. Ключов въпрос е къде да се засаждат дърветата, като по-богатите градски райони често са в по-добро състояние по отношение на дървесната покривка.
''При липсата на повече дървета "превръщаме града в ад", казва Лохар.
В гробището Сахи Хасан в центъра на града малки фиданки растат сред неравните надгробни камъни, натъпкани един до друг, а по-големите дървета правят сянка от обедното слънце.
Мохамед Джахангир, на 35 години, е пазач, който полива растенията срещу малко парично дарение от роднините, които са ги посадили. Погледнато отгоре, гробището представлява море от зеленина, което се откроява на фона на ниския квартал.
"Тук, на гробището, не усещаме жегата, докато градът е напечен", казва Джахангир.
"Тези дървета са благословия."
