Общността на остров Серуа не разполага с начини да се адаптира към покачващите се нива на Тихия океан.
Лодки акостират до жилищните помещения на остров Серуа във Фиджи, където водата пробива морската стена при прилив и наводнява селото. Дървени дъски се простират между някои от къщите, образувайки импровизирана пътека, докато солената вода залива градините.
Старейшините на селото винаги са вярвали, че ще умрат тук, на ценната земя, където са погребани техните вождове.
Но тъй като общността няма начини да се адаптира към покачващия се Тихи океан, 80-те жители на селото са изправени пред болезненото решение дали да се преместят.
Семиси Маданава, която отглежда три деца, казва, че предвид наводненията, ерозията и излагането на екстремни климатични условия, може да се наложи селото да се премести на главния остров Фиджи, за да осигури бъдеще за следващото поколение. 
Старейшините на селото се съпротивляват, чудейки се дали мелиорацията на земята може да спре морето да отнеме домовете им на остров Серуа и местата за погребения на предците.
"Необходимо е време, за да може една идея да се настани в сърцата на хората, за да можем да приемем настъпващите промени", казва 38-годишният Маданава. "Изменението на климата се случва и ние трябва да вземем решение."
На остров Серуа се намира едно от многото крайбрежни села, които вземат трудни решения за бъдещето си, търсейки правителствена помощ за скъпи проекти за адаптиране или преместване, казват правителствени служители от Фиджи.
Лидерите на 15 ниско разположени островни държави в Тихия океан обявиха изменението на климата за "най-голямата заплаха за съществуването им" на среща на върха в средата на юли в столицата на Фиджи, Сува.
Изправени пред някои от най-преките последици от изменението на климата, те искат от развитите държави, които са допринесли най-много за глобалното затопляне, не само да ограничат емисиите си, но и да платят за мерките, които островитяните трябва да предприемат, за да защитят населението си от покачващото се морско равнище. Този стремеж се превърна в ключова битка на конференциите на ООН за климата. 
Изграждането на морски стени, засаждането на мангрови гори и подобряването на отводняването вече не са достатъчни за спасяването на селата в много случаи, казва Шиванал Кумар, специалист по адаптиране към климатичните промени в министерството на икономиката на Фиджи.
"Много общности са в истинска криза, те се опитват да оцелеят", казва той. "Въздействието на изменението на климата се усеща от много години и дойде момент, в който те се отказаха и казаха, че вече е време да се преместят."
Преместването има за цел да запази всички човешки права, като предпази хората от покачващите се морета, по-големите буреносни вълни и по-екстремните циклони, казва Кумар.
Но средствата, обещани от развитите страни на конференциите на ООН за климата, не покриват преместването, а само адаптирането, като например изграждането на морски стени, казват официални лица.
На миналогодишната глобална конференция за климата, наречена COP26, развитите държави се съгласиха единствено да продължат да говорят за компенсации за неизбежните последици от изменението на климата, включително миграцията, понесени от уязвимите общества.
На срещата си на върха тихоокеанските лидери призоваха развитите държави да покажат значителен напредък на COP27 по нова цел - бързо финансиране на такива "загуби и щети".
Председателят на COP26, британският политик Алок Шарма, казва, че разбира разочарованието на тихоокеанските селяни, които са на първа линия на климатичните промени.
"Вие сте принудени да се справяте с последиците от емисиите на парникови газове, генерирани предимно от страните с най-големи икономики, които са далеч оттук. Това не е криза, която вие предизвиквате".
"Ще трябва да намерим начин да проведем дискусия по същество относно загубите и щетите на COP27."
Фиджи, архипелаг от стотици острови на около 2000 км северно от Нова Зеландия, през 2014 г. стана първата тихоокеанска островна държава, която премести общност заради покачващото се морско равнище.
Шест села са се преместили или планират да се преместят с подкрепата на правителството, но все още се разработва нов процес за приоритизиране на най-спешните премествания.
"Още 795 души ще трябва да се преместят", казва младежкият активист за климата Салоте Насало, който споделя, че губи съня си, мислейки за това къде могат да отидат.
Младежите от Тихоокеанския регион ще продължат да протестират срещу бездействието на големите замърсители по отношение на финансирането, казва Насоло, студент в Университета на Южния Тихи океан.
Първата общност, която се премести е Вунидоголоа, след като селяните поканиха длъжностни лица да видят как живеят с вода до коленете. Солената вода е унищожила възможността на 150-те жители да отглеждат култури, отнемайки им поминъка и продоволствената сигурност, казва бившият ръководител на селото Сайлоси Рамату.
В новото село, разположено на 1.5 км навътре в сушата на остров Вануа Леву, децата вече седят пред домовете си, със сухи крака, здраво стъпили на земята.
63-годишният Рамату казва, че е било необходимо време, за да бъдат убедени старейшините да се преместят, но селото се е събрало и е послушало експертите.
"Ние също можем да вземем решение за света, ако лидерите се обединят", казва той. "Те трябва да ни помогнат, трябва да платят за нашите загуби и щети."
Обединеният Тихоокеански блок настоява за действия в областта на климата, докато Китай и САЩ се отказват. 
Лидерите на тихоокеанските острови се ангажират с регионално единство в лицето на съперничеството на суперсилите. 
А правитеството на Фиджи казва, че изменението на климата, а не конфликтите, е най-голямата заплаха за сигурността в Азия. 
