Засегната силно от пандемията COVID-19, повишаващите се цени на петрола и лошото икономическо управление при предишните правителства, Шри Ланка е в най-тежката си криза от независимостта си от Великобритания през 1948 г. насам.
В протегнатите си длани 49-годишната Ниланти Гунасекера държи последната останала шепа сушена риба на семейството си - напомняне за най-тежката икономическа криза в Шри Ланка от десетилетия насам.
Тя е само една от милионите жители на Шри Ланка, които се борят с катастрофалния спад на жизнения стандарт, като са принудени да пропускат храна, да намаляват лекарствата и да използват дърва за огрев вместо газ за готвене.
"Сега рибата е недостъпна за нашето семейство, както и месото", казва Гунасекера.
"В продължение на две седмици не можехме да си позволим нито месо, нито риба. Това е последният ни протеин."
Засегната силно от пандемията COVID-19, повишаващите се цени на петрола и лошото икономическо управление при предишните правителства, островната държава е в най-тежката си криза от независимостта си от Великобритания през 1948 г. насам.
Галопиращата инфлация, дългите опашки за гориво и недостигът на стоки от първа необходимост, като храна и лекарства, доведоха до бедност много хора, а продължилите месеци улични протести свалиха от власт предишния президент Готабая Раджапакса през юли.
8-годишния Сагеет Динсара, позира, докато по-малката му сестра си почива на легло. Динсара показва тетрадката си на фона на икономическата криза в страната в Коломбо
"Образованието на децата стана много трудно", казва дядото на Динсара. "В допълнение към рязкото покачване на цените и други разходи за семейства с ниски доходи като нас, най-голямата пречка е цената на транспорта до и от училище."
Повече от една четвърт от 22-милионното население изпитва затруднение да си осигури подходяща и питателна храна, твърди ООН.
54-годишната К. П. Р. Приядаршани с 16-годишния си син Рамика Лакдин работи с шевната си машина в дома си в Уанатамула, Коломбо.
"През последните две години шия дрехи за един магазин за детски дрехи. Но с настъпването на икономическата криза се наблюдава драстичен спад в купуването на дрехи, тъй като хората нямат пари да си купят храна, камо ли дрехи. Очаквах да печеля повече, но е много трудно заради сегашните икономически условия", казва Приядаршани.
С нарастването на отчаянието правителството на президента Ранил Викремесингхе търси многомилиардна спасителна помощ в преговори с Международния валутен фонд и се обръща към основните си съюзници - от Индия и Япония до Съединените щати.
Но до получаването на голяма финансова помощ остават още месеци, което прави вероятни строги мерки за икономии, така че малцина жители на Шри Ланка ще видят скоро подобряване на условията.
У. М. Ирангани на 58 г., пред будисткия олтар в къщата ѝ.
"Доставките на вода и електричество ни бяха прекъснати по време на кризата от COVID-19, но въпреки това имахме храна. Но това е много, много по-лошо", казва тя. "Страхувам се да вземам заеми, тъй като няма как да ги изплатя. Вече имам огромни дългове. Само се моля тази икономическа криза да се подобри за всички и да имаме достатъчно храна за ядене."
Изчерпаните резерви пресушиха доставките на бензин, дизел и газ, дългите опашки за гориво, които понякога продължават с дни, станаха ежедневие тази година.
Недостигът доведе до бум в търсенето на дърва за огрев.
51-годишният пенсиониран войник Саман Приянта позира с протезата на крака си в Коломбо.
"Присъединих се към армията на Шри Ланка през 1989 г., а през 1992 г. загубих крака си от противопехотна мина", казва той. "Получавам пенсия от 40 000 до 45 000 рупии, но това не е достатъчно, за да издържам петчленното си семейство".
След като пандемията вече беше прекъснала образованието, децата бяха сред най-засегнатите от последвалата икономическа криза, тъй като родителите се бореха за доставки, а властите се притесняваха от нарастващите рискове от недохранване.
62-годишната Рамани Прияни Нишанка позира в тъмната стая в дома си, след като е изключила осветлението, за да спести от сметката за ток, в ръцете ѝ е сметката за ток.
"Съпругът ми се разболя преди около година", казва тя. "Сега е много трудно не само да харча за храна, но дори и да плащам сметките".
На някои родители им е трудно да съберат парите за пътуването на децата до училище, а други не могат да си позволят да им купят дори обикновени лакомства като сладолед или бонбони.
53-годишната Прияни Дхамика позира със сина си, докато прави стекове бетел с орех арека и тютюневи листа, популярни сред жителите на Шри Ланка за дъвчене.
"Сега бизнесът е много труден", казва тя. "По-рано една обвивка бетел струваше около 50 рупии, но сега цената ѝ скочи до около 200 рупии, а понякога дори до около 350 или 400 рупии. Цената на един орех арека, която е била около 5 рупии, се е утроила до около 15 рупии."
42-годишната Чандра Тушари Пейрис позира в павилиона си за храна, с чаша и чиния в Коломбо.
"Имахме добър бизнес в нашия павилион", казва тя. "Тъй като ядяхме остатъците от нашия павилион, нямахме проблеми с храната... Но по време на пандемията, а още повече по време на настоящата икономическа криза, нямаме никакви клиенти. Въпреки че искаме да започнем отново, нямаме никакъв капитал."
68-годишната Манел Пейрис позира в кухнята си.
"Аз съм сърдечно болна и трябва да приемам лекарства всеки ден", казва тя. "Преди болниците издаваха лекарства за три месеца. Но с настъпването на икономическата криза болниците не разполагат с лекарства и затова ни се налага да купуваме от аптеките. Но цената за един месец е около 3 400 рупии, което не мога да си позволя, затова купувам само за по една седмица. Понякога се налага съпругът ми да взема назаем или да получи аванс от работното си място."
Гамаре Рупавати позира със семесйтвото си в дома си.
"Когато имах бизнес с плодове, получавах значителни доходи", казва Гамаре.
"Но с продължителните затваряния по време на пандемията и сега с тази икономическа криза нямам пари да възобновя сергията си за плодове".
29-годишната С. Гаятри (Л) и 59-годишната ѝ майка М. Сарасвати (Р) позират в дома си в Коломбо.
"Преди имахме и трите хранения, но сега пропускаме закуската", казва Гаятри. "След това няма да ни останат никакви зеленчуци."
47-годишната Велу К. М. Сиваканти позира с единствения ориз, с който семейството ѝ разполага в момента в Уанатамул.
"Живеем тук с две дъщери, син и внуче. Съпругът ми ме напусна, след като бях ранена при експлозия на газ за готвене. Тъй като нямам работа, нямам друга възможност, освен да работя в бунгало, където получавам по 1500 рупии на ден, ако имам работа. Но това съвсем не е достатъчно, за да се справим с четиричленното си семейство. Имаме ориз само за два дни", казва Сиваканти.
31-годишният Сивараджа Санджиуан се къпе в обществен кладенец в Уанатамула, Коломбо.
"Имаме водопровод, но е много трудно да плащаме сметките за вода и електричество в допълнение към нарастващите разходи за храна. Затова сега по-често се къпя в обществен кладенец, за да спестя пари", казва шофьорът на авторикша.