Строителството на Паундбъри започва през 1993 г., след като принц Чарлз излага идеите си в книгата с картинки "Визия за Великобритания" от 1989 г: Личен поглед към архитектурата".
Всеки, който иска да се запознае с ценностите на крал Чарлз Трети, който в качеството си на принц предизвиква противоречия, изразявайки категорично мнение и понякога опитвайки се да действа според него, може да се отправи към причудливото градско развитие на Паундбъри, негов любим проект.
Разширението на град Дорчестър в Югозападна Англия, построено според неговите архитектурни принципи, показва колко различен е бил подходът му към обществения живот от този на майка му, кралица Елизабет Втора, която почина на 8 септември на 96-годишна възраст.
Покойната кралица не разкриваше почти нищо за мненията и предпочитанията си и се стараеше да избягва спорове. Принц Чарлз споделяше възгледите си по теми, които го интересуват, като архитектура, опазване на околната среда и алтернативна медицина.
В първото си обръщение като крал той даде знак, че оттук нататък ще бъде по-сдържан, но Паундбъри стои като физическо свидетелство за страстите му през целия живот.
Земята, върху която е построен Паундбъри, е част от херцогство Корнуол. Като херцог на Корнуол, преди да стане крал, Чарлз притежава земята, така че когато тя е предназначена за разширяване на Дорчестър, Чарлз вижда възможност да приложи на практика идеите си за архитектура, като възлага на архитекти и строителни предприемачи да реализират визията му. 
"Казаха ми, че това е напълно нерентабилно. Така че всички бяха против - от Министерството на финансите до всички останали", разказва Чарлз в документален филм на ITV през 2019 г.
"В крайна сметка бях твърдо решен да се придържам към моите идеи. Продължих, независимо от безкрайните критики, упреци, викове и крясъци. Защото винаги съм вярвал в дългосрочната перспектива."
Критиците казват, че с липсата на пътни знаци и странно извитите улици Паундбъри прилича повече на град играчка, отколкото на реално място, което издава аматьорски подход.
Но други се възхищават на Чарлз за това, че в продължение на 30 години се е придържал към убежденията си и се е изправял срещу скептиците, за да създаде общност, която е популярна сред около 4500-те си жители и привлекателна за новодошлите.
Строителството на Паундбъри започва през 1993 г., след като принц Чарлз излага идеите си в книгата с илюстрации "Визия за Великобритания" от 1989 г: Личен поглед към архитектурата".
Той изразява предпочитанията си към "сгради, които са израснали от нашата архитектурна традиция и които са в хармония с природата", като се присмива на следвоенната архитектура и модерното градско планиране заради тяхната "чиста неподправена грозота и посредственост".
"Етиката на Паундбъри е да се изгради град, място, което да работи предимно за хората, които живеят тук", казва пред "Ройтерс" Блейк Холт, председател на Асоциацията на жителите на Паундбъри.
"Така че това, което имаме в Паундбъри, е висококачествена, творческа архитектура, която е в човешки мащаб."
Един-единствен пътен знак, указващ, че правилата за кръгово движение важат за района около статуята на бабата на Чарлз по майчина линия, кралицата майка, е единствената отстъпка, направена по отношение на пътните знаци.
Наред с чудатите пътища, липсата на знаци трябва да накара шофьорите да намалят скоростта и да дадат път на пешеходците.
Необичайният подход към управлението на трафика, както и разнообразието от стилове на сградите, които използват различни аспекти на британското архитектурно наследство, допринасят за отличителния облик на Паундбъри. 
Бизнесът е интегриран в дизайна, като в магазините, кафенетата, офисите и фабриките са създадени около 2500 работни места. 
Местен производител на шоколад е сред успешните примери за развитие. Известно време производител на зърнени храни задръствал с камиони улиците, но след това се преместил.
"От това научихме, че има някои промишлени или бизнес приложения, които лесно могат да се включат в жилищни квартали със смесено предназначение, а някои няма да се впишат", казва пред "Ройтерс" Саймън Конибър, който е бил директор на имоти в Паундбъри в продължение на 20 години, преди да се пенсионира.
Въпреки първоначалния скептицизъм, местните жители се радват на Паундбъри, казва 64-годишният Крис Мойл от близкия Уеймут, чиято майка обмисля да се премести в комплекса.
"Първоначално много хора си мислеха, че му липсва характер", казва той. "Малко се разрасна, започнаха да се откриват барове, кафенета и други неща, докато в началото беше просто много къщи".
"Установихме, че това е много гостоприемно място... Повечето хора са сравнително нови, така че всички са много отворени за общуване", казва Джуди Тейт, художничка, която живее в Паундбъри. 
Нарастващите цени на жилищата показват привлекателността на Паундбъри, въпреки че критиците казват, че той е недостъпен за много хора. 
Според уебсайта за недвижими имоти Rightmove средната цена на имотите в Паундбъри през последната година е била над 400 хил. паунда. 
Службата на херцогство Корнуол, която управлява проекта, твърди, че той отговаря на официалните цели за социални жилища. 
"Някои неща са работили абсолютно блестящо, други - не толкова добре", казва местният съветник Ричард Бигс. 
