Столицата на Елзас Страсбург е място, където са се кръстосали немската прагматичност и френската фриволност.
Столицата на Елзас Страсбург или Щрасбург, както му викат немците, е място, където немската и френската култури са се каращисали и ашладисали, комбинирайки немската прагматичност с френската фриволност и joie de vivre, и се е получила една пъстра и очарователна смесица, която определено си заслужава да се види и усети с всички сетива.
Много красив, спокоен, уреден и богат град, с една ведра атмосфера, която просто се носи във въздуха.
Пристигаме по обяд с моя син - новоизлюпен студент и навсякъде е навалица, а заведенията са пълни - французите са на свещения си ритуал: обяд с вкусна храна и вино в обедната почивка. Не търсете никого за работа по обедно време във Франция. Обедно време означава от 12 докъм 2 часа. 
Влязохме в една boulangerie-patisserie да хапнем набързо, че бяхме изгладнели от пътуването и за половинчасовия ни престой се убедих за пореден път колко важно е биополето, което хората създават с енергията си. И продавачките, и клиентите едни усмихнати, ведри, учтиви - още от встъпителното звънко и разтегнато 'Bonjoооur!' Усещане за лекота. Ей така само от единия половинчасов престой го попиваш.
Определено прави впечатление, че всички в този град са дружелюбни - всички до един, с които контактуваме по един или друг повод.
Любезността и доброто възпитание са нещо, с което французите се раждат. Ами по-лесно и приятно се живее така, да ви кажа. Може и да е престорена, изкуствена и заучена тая учтивост, но прави съвместния живот по-поносим.
Разбира се, владеенето на френски дава безспорно предимство.
Името на Страсбург идва от немското 'Град на пътищата' заради стратегическото му местоположение на река Рейн, която открай време е една от най-големите транспортни артерии в Европа.
Освен това още от римско време селището е разположено на кръстопътя на осите изток-запад и север-юг. Който е преминавал от едната в другата част на Европа, все през Страсбург е цепел - по суша или по реката. От една страна това възлово местоположение е благоприятствало развитието на търговията и от това градът богатее с бързи темпове. От друга страна обаче и всичкото войска минава оттук и при това войниците и техните командири не са се задоволявали само със sightseeing-приисквало им се е чат-пат и да завладеят града.
Владеели са го ту немците, ту французите и са си го прехвърляли едни на други като щафета таман няколко пъти през вековете. На местното население му се е наложило да се приспособява към тия постоянно променящи се условия, запазвайки обаче своята идентичност. Затова кореняците страсбургчани (или 'страсбуржоа' на френски) са жилави и предприемчиви люде, които знаят как да извличат ползи за себе си от географското си местоположение в сърцето на Европа. Хитро са подслонили в днешни дни европейските чиновници и институции, и се опитват да изместят Брюксел като столица на Европа - келепир има в тая работа. 
Хубавото тук обаче е, че това постоянно историческо съперничество между двете култури не води до разрушение, както понякога става на други места по света, а до съзидание и надграждане. Взима се най-доброто и от едната, и от другата култура: и вино, но и бира, че и ракия дори.
За ракията не се шегувам - в Страсбург я варят от всякакви плодове, но най-добре се справят с крушовата.
Французите се гордеят, че в Страсбург е написана Марсилезата, а немците се гордеят, че Гутенберг създава тук първата печатна книга. Най-голямата гордост на града обаче е Страсбургската катедрала 'Нотр Дам'. Не знаех, че е толкова огромна, висока и внушителна. Това всъщност е най-високата църква във Франция и четвъртата най-висока в света - 142 метра! Едната й кула е недостроена, но това никак не накърнява усещането за великолепие. Изградена е от розов мрамор в готически стил и е на повече от 600 години. Интересно е, че астрономическият й часовник освен времето отчита и движението на планетите. 
На площада с катедралата е и прочутата къща Камерцел, която е принадлежала на богата търговска фамилия от 15-ти век. На приземния й етаж има скъповат ресторант, където могат да се опитат елзаски специалитети. 
Рейн тече малко по-встрани от града и очертава ясно границата между Франция и Германия.Във вътрешността, в самия център на Страсбург минава река Ил. А на мястото където Ил се разделя на пет ръкава, се намира най-живописният квартал на Страсбург - 'Малката Франция'. 
През 16-ти век тук се заселват мелничари и кожари, тъй като тяхната индустрия изисквала големи количества вода. Мога само да си представя каква смрад се е носела от кожарските работилници.Постепенно кварталът се разраснал, като същевременно придобил характерния за града немски средновековен архитектурен облик - с еркерите и видимите греди, така характерни за целия регион. 
Името 'Малката Франция' не му било дадено обаче заради сравнение с географските дадености на Франция, а защото в квартала въртели своя бизнес представителките на най-древната професия. А проституцията явно е била френска работа в ония времена.
Днес 'Малката Франция' е част от задължителните туристически забележителности и на всеки ъгъл има симпатични кафенета и ресторантчета.
В Страсбург има голяма еврейска общност - че как алъш-вериш без евреи! Заради нацистката окупация обаче от старата синагога за съжаление е останал само един камък с големината на паве, който може да се види на Площада на халите. 
Освен на европейските чиновници, Страсбург е любимо място на щъркелите и те са се превърнали в символ-талисман на града. Навсякъде се продават щъркелчета-сувенири в най-рализчни варианти. В града долита най-голямата щъркелова колония във Франция, като някои щъркели остават дори да зимуват. Най-много щъркелови гнезда могат да се видят в парка Оранжри. Ходихме до него с колелата. Това е стар и красив парк, до него са дипломатическите сгради и посолства, от другата страна са европейските институции. 
Като споменах колелата - Страсбург е най-добре да се обиколи на колело. Градът се гордее с добре развита мрежа от над 400 км велоалеи и е истинско удоволствие да се кара по тях. Така се придвижват болшинството страсбургчани. Автомобилното движение е като цяло доста рехаво и велосипедистите са с предимство навсякъде. Колела могат да се наемат през приложението Velhop, което си инсталирате в телефона. Системата е доста удобна и работи добре - изпробвано. Ето линк: https://velhop.strasbourg.eu/?lang=en
Докато студентът е на опознавателни сесии в университета, аз яхвам колелото и тръгвам да откривам града. Това е най-добрият начин да опознае човек един непознат град.
Първо минавам покрай разните важни европейски институции, в които се коват нашите съдбини. Съветът на Европа, Европейският парламент, Европейският съд за правата на човека сега придобиха за мен реални и някакси по-човешки измерения, след като вече знам как изглеждат на живо като сгради и къде са разположени.
На хубаво място са, клоните на дърветата образуват зелена арка над пътя, който води до тях. Парламентът е заобиколен от вода и е свързан със Съвета чрез топла връзка, която минава над реката. Хората тичат, разхождат се, разхождат си кучетата, карат колела, лодки - районът не е отцепен отдалече, не е недостъпен и непристъпен за простосмъртни, а е хармонично вписан в градската среда. Еврочиновниците най-често се придвижват на колело до работата си - разминах се с няколко такива екземпляра.
Много приятен е кварталът около европейските инстутуции - той даже и така се казва: Le quartier européen.
Розови къщички с дворчета или къщи в характерния за Страсбург немски стил, или супермодерни високи блокове с огромни тераси с хамаци, шезлонги - абе определено добре си живеят тия хора. Няма да откажа и аз стол на еврочиновник или евродепутат, да ви кажа.
Прави впечатление обаче, че дори и в този богаташки квартал хората карат предимно малки и икономични френски коли, не някакви мощни джипове.
За броени минути съм в центъра, Place de la République (Kaiserplatz).
Тук огромните вековни дървета са - ха, изненада - гинко билоба! Малко по-надолу на един площад има петъчен пазар - сергии с плодове и зеленчуци от местни земеделски производители, сирена, колбаси, риба, деликатеси и баби-пенсионерки си пазаруват с колички. Цените са бая дебелшки. Кило домати 7-8 евро!
Оттам минавам покрай катедралата да си налея вода от чешмата на площада. Тук водата става за пиене и няма нужда да си купува човек минерална. Иначе голяма бутилка Evian е 80 цента в супермаркет. После карах покрай някакви канали с модерни жилища покрай тях, минах два моста над Рейн и по едно време надписите взеха да са на немски. Озовал съм се в Кел, Германия. Че то аз така както си въртя педалите може и в Швейцария да се озова! Викам си, така и така съм в Германия, където е чувствително по-евтино, да взема да напазарувам едно-друго. Страсбургчани редовно ходят на пазар до Кел по тази причина - то буквално им е оттатък реката. Натоварих всичко в кошницата на колелото и в раницата. 
Малко ми се видя като Капалъчаршъ тоя Кел - пълно с турци и с всякакви магазини по главната улица. Ядох някакви вкусни вурстове, че огладнях. И ударих една биричка. И в Кел имаше пазар на площадчето около църквата, ама цените съвсем други - ще ме извиняват страсбуржоата, ама де е Киро на кирия! 7 евро доматито! Това си е за revolution! Накрая се прибирам в 'нашия' страсбургски квартал, който е отвсякъде 'дискретният чар на буржоазията'. Стари достолепни сгради, високи тавани, френски прозорци, тежки масивни дървени порти за входна врата, със солидна брава и ключалка. За да отворя входната врата, трябва бая яко да напъна - тежка е като крепостна порта. 
Тих, спокоен, зелен, чист, уреден квартал. И много скучен. Тук вкусът, стилът и класата са наслоявани с години и са улегнали, вплетени в тъканта на целия район. Няма нови сгради, няма нелепи архитектурни изненади. Това е няколкостотингодишна дестилирана и отлежала буржоазия.
Паркоместата са във вътрешни дворове с бариера или пък на улицата, но разграфени и под брой. Никой не ти спира на мястото.
Кофите за боклук са на затворено - в специални помещения и ниши, не са на улицата.
По тихите улици минават безшумни електрически автобуси, а добре развита трамвайна мрежа опасва целия град. Страсбург всъщност е пионер (поне за Франция) в изграждането на модерна трамвайна мрежа - спомням си снимката на модерния и безшумен страсбургски трамвай от учебника ми по френски в началото на 90-те.
Пазарувах в кварталната бакалия с една елегантна дама французойка - ама то фигура, прическа, облекло, осанка всичко tres chic. Повика продавач да се консултира за някакво розе, което търси. На щанда имаше сигурно 20 вида розе, но явно нямаше нейното plus doux. Взе си букет с рози на касата - да й е красиво у дома като си пие розето. Какво ли е да се живее в такъв тих и спокоен буржоазен квартал? Има един френски филм "La vie est un long fleuve tranquille". Животът е дълга спокойна река. Това заглавие олицетворява усещането ми за живота в тоя град.И реката, и животът в Страсбург са спокойни. И е достатъчно да поседиш 10 минути край Ил и спокойствието ще започне да се влива и в теб. Като съживителна банка с глюкоза, която вливат във вените ти.Тревогите ти оттичат заедно с течението и то ги отнася. 
Пространството около реката е максимално оползотворено - има дървени платформи, на които може да поседнеш или алеи, по които можеш да се разходиш. Или да четеш книга. Впрочем тук видях хора, които четат книги на неочаквани места. Иначе забелязахме и плъхове в шубраците около реката, но Йоан каза, че дори и плъховете им са някакси по-елегантни и със загладен косъм. Абе, френски плъхове порода Рататуй явно. Виждал съм проекти за това как и в София пространството около Перловската река може да се облагороди и да стане по-привлекателно, но у нас май традиционно гледаме на реките в населените места като на пункт за изхвърляне на отпадъци. За нашего брата, изнервен от софийския трафик, претъпканото метро и от целия шум, истерия и стрес на живота в столицата (не че в други големи европейски градове е много по-различно), е направо невероятно да види, че може да се живее по друг начин. Спокойно. Без истерия, без напрежение, без масова изнервеност. Този град хем е космополитен, хем е провинциален.При всички положения аз лично вече няма да свързвам Страсбург само и единствено с европейска бюрокрация. 
С идването в Колмар сте добре дошли в приказките на Братя Грим! Цветният и очарователен Колмар е на половин час с влак от Страсбург и е много живописен градец. Освен това е винената столица на Елзас - достатъчно причини да се посети. 'Малката Венеция', катедралата 'Свети Мартин', построена в - ехееее - 1235 г, Митницата, Maison Pfister, къщите от 14-ти век, Доминиканският манастир - всички те са добре запазени и дават представа за архитектурния облик на града през средновековието. 
На нас ни хареса закрития пазар, където е пълно с всякакви вкуснотии. Там ядохме елзаски брецели със запечени сирена и после се върнахме за стриди. Стридите определено не са за всеки вкус, но аз ги харесвам.И тук една чаша бяло винце, от региона, там 'Опитайте, мосю, нашия ризлинг' и се опих. Аз, нали, да не ги обидя хоратаЕлзаското винце е много пивко! И цената от 3-4 евро за чаша вино не е непосилна. 
На площадчето имаше джаз концерт и атмосферата беше много приятна. Хората хапваха, пийваха бира или вино и слушаха музика. Имаше сергии с всякакви джунджурии и един паркиран стар камион Хочкинс, натоварен със зеленчуци - гордостта на елзаските фермери. 
В едно симпатично ресторантче с още по-симпатична сервитьорка ядохме тарт фламбе или фламкухен - елзаски специалет, подобен на пица, но вкусът е съвсем друг. Много тънко разточено тесто с бекон, лук и fromage blanc. Резултатът е изключително вкусно печиво, с хрупкави крайчета на тестото, лек аромат на опушено, сладка нотка от лука и соленост от бекона. Мммммного ни хареса! И засища, нищо че е тъничка тая тарт. 
Другият елзаски специалитет е шукрут - готвено кисело зеле с мръвка, най-често наденичка и някакво пушено месо. Не звучи особено изискано, но е идеален за студените зимни дни. А зимата ей я къде е. 
Познавачите твърдят, че Страсбург и Колмар са истинска приказка около Коледа, когато се провеждат прословутите коледни базари. 
Вярвам им, но все пак е най-добре човек сам да се убеди в това твърдение. Пожелавам ви го! 
