Според доклад на Международния валутен фонд от 2019 г. повишаването на морското равнище и крайбрежната ерозия могат да доведат до загуба на 17 % от земната повърхност и 30 % от производството на храни в Бангладеш до 2050 г.
Мохамед Мостафа, фермер в ниските делти на югозападната част на Бангладеш, е възстановил земеделската практика на предците си да отглеждат култури върху плаващи салове, тъй като покачващите се морета и наводненията от бури застрашават все повече земеделски земи в Назирпур, Бангладеш.
Тъй като продължителното преовлажняване представлява все по-голяма заплаха за семействата, които сами отглеждат храната си, все повече хора се насочват към използването на саловете като сигурни платформи за отглеждане на зеленчуци и плодове, включително краставици, репички, горчива тиква, папая и домати. Повечето от тях се продават като фиданки.
Саловете, изплетени от стъблата на инвазивните растения, са спасителен пояс за семействата през все по-екстремните мусонни сезони, когато сушата може да бъде особено оскъдна.
Първоначално 200-годишната техника е възприета от земеделските стопани в региона по време на сезона на наводненията, който е продължавал около пет месеца всяка година. В днешно време обаче районът остава под вода от осем до десет месеца и все повече земи биват наводнявани.
"В наши дни земята е под вода за по-дълго време. Тази древна техника ни помогна да си изкарваме прехраната", казва 42-годишният Мостафа, докато засажда с разсад върху плаващи лехи.
"Баща ми и моите прадеди всички са правили това. Но работата не е толкова лесна. Затова отначало се опитах да печеля като продавач на плодове, но в крайна сметка изпаднах в дългове", казва Мостафа, единственият издържащ семейството си, което се състои от шестима души. "Преди пет години опитах късмета си в плаващото земеделие и това промени значително живота ми."
Подходът, който сега се практикува от около 6000 земеделски стопани в блатистия югозапад, може да се окаже от решаващо значение, тъй като изменението на климата води до повишаване на морското равнище и прави мусоните по-непостоянни.
Дигбиджой Хазра, служител в областта на селското стопанство в подрайона Назирпур в Пироджпур, казва, че броят им се е увеличил от около 4500 преди пет години.
Сега плаващите ферми заемат общо 157 хектара (388 акра) в окръг Пироджпур, а в Назирпур - 120 хектара, които са се увеличили от 80 хектара преди пет години.
"То изисква по-малко пространство от конвенционалното земеделие и не се нуждае от пестициди", казва Хазра пред Ройтерс.
"Когато се борим ... с последиците от глобалното затопляне, плаващото земеделие може да бъде бъдещето."
Ниско разположеният Бангладеш се смята за една от най-уязвимите от климатичните промени страни, като въздействието на покачващите се води се усложнява от бурите, наводненията и ерозията.
Въздействието на климата се усложнява от природни фактори, като тектоничните промени, които водят до потъване на земята под него, и язовирите нагоре по течението, които задържат тинята, която би попълнила ерозиращата делта.
Между 2000 и 2019 г. Бангладеш е на седмо място в списъка на страните, засегнати най-силно от изменението на климата, според Глобалния индекс на климатичния риск за 2021 г., изготвен от организацията с нестопанска цел Germanwatch.
"Тъй като това е най-голямата делта в света ... огромна част от територията на Бангладеш преживява чести наводнения, особено внезапни наводнения, заедно с речна ерозия", се казва в доклада на Азиатската банка за развитие за 2021 г.
Бангладеш също така често е засегнат от циклони, които се извисяват в Бенгалския залив, докато глобалното затопляне прави моделите на валежите все по-непостоянни. Повече от една четвърт от 165-милионното население на Бангладеш живее в крайбрежната зона. 
Според доклад на Международния валутен фонд от 2019 г. повишаването на морското равнище и крайбрежната ерозия могат да доведат до загуба на 17% от земната повърхност и 30% от производството на храни в Бангладеш до 2050 г. 
Придвижвайки се с лодка по един от безбройните водни пътища на страната, Мостафа казва, че сега е в състояние да изхранва семейството си, "без да иска помощ".
Маржовете на печалба обаче се свиват с нарастването на разходите, добавя той. Тази година той е похарчил около 4500 таки (43 долара) за товар от водни хиацинти с тегло около 1,2 тона, които да вплете в нови салове за годината. Миналата година разходите са били само 1 000 так.
Саловете, чието изработване отнема два месеца, обикновено са дълги около 6 метра и широки 1 метър, но могат да бъдат няколко пъти по-дълги, казват фермерите. Те трябва да се заменят с нови след три до четири месеца. 
Мохамед Ибрахим, друг фермер от района, казва, че плаващите салове му позволяват да отглежда надеждно повече култури.
"Нивото на водата се покачва. Все още си спомням, че играех футбол на земята, която сега е под вода по време на нормален прилив", казва 48-годишният мъж.
Усилията не са без разходи.
Съпругата му Муршида Бегум, на 35 години, казва, че работи повече от осем часа на ден, като прави разсад, който се засажда на саловете, но хиацините често причиняват сърбеж и рани по дланите и пръстите ѝ.
Каджол Бегум, 30-годишна майка на две дъщери, казва:
"Работата е толкова тежка и болезнена. Не мога да спя през нощта заради болките в кръста. Но какво друго ще правя, когато водата е навсякъде през повечето време?"
