Историите на няколко украинки и част от инициативите, които Световната здравна организация в България подкрепа.
"Виждаме хора с увреждания, бременни жени, деца и възрастни, хора с хронични заболявания. Идващата зима ще направи бежанците още по- уязвими, а това може да се отрази на психичното им здраве и да ги постави на по-голям риск от сезонен грип, COVID-19 и други заболявания. Чрез общи усилия можем да облекчим страданията им и да окажем подкрепа навсякъде, където те се намират", казва д-р Скендер Сила, представител на Световната здравна организация (СЗО) в България.
Преобладаващата част от бежанците са жени с деца, чиито съпрузи е трябвало да останат в Украйна, самотни жени, юноши и девойки и възрастни жени. Домакинствата, ръководени от жени, са много уязвими и се нуждаят от подкрепа по много различни начини. В много случаи семействата са имали време да съберат вещите си в една-единствена раница.
Александра напуска град Буча в началото на войната. Пътува няколко дни и нощи с влак. Успява да стигне в България на 6 април, когато вече е в напреднала бременност.
Александра е благодарна на доброволците и организациите в България, които помагат на хора в нейната ситуация. "Всичко, от което се нуждаех, за да се грижа за бебето си, беше осигурено от Червения кръст: детска количка, лекарства, дрехи, тоалетни принадлежности, информация за това в коя болница мога да дам мога да родя и правна информация. Те ми оказват голяма морална подкрепа."
Дарина пристига от Харков на 13 март. Тя е бременна, а с нея са шестгодишната й дъщеря, както и родителите на съпруга й, снаха й с малкия и племенник.
"Избрах България с душата си, когато съпругът ми каза да напусна Украйна", казва жената, която вече има второ дете, родено в болница "Шейново" в София.
"Бременните жени, бягащи от войната, се изправят пред перспективата да родят без подкрепата на партньорите си, които не могат да напуснат страната поради войната. Много от тези жени са успели да донесат само минимално необходимите вещи", казва Дарина и благодари за оказаната помощ и подкрепа.
Когато през пролетта на 2022 г. украинците започват да пристигат в България, Българският червен кръст мобилира персонал и доброволци, за да осигури помощ на хората, търсещи убежище, храна, медицински и хигиенни продукти и дрехи. "Всички ние положихме приблизително 34 000 часа доброволен труд", казва д-р Надежда Тодоровска, зам.- генерален директор на БЧК. "Около 5000 доброволци се включиха, не само в столицата София, но и във всички пунктове за достъп на бежанци в страната". 
СЗО помага да заработи интеграционен център с курсове за украински майки и деца, включително уроци по български и английски език, йога, готварство, уроци по танци, психосоциална подкрепа и стаи, пълни с играчки.
Центърът трябва да помогне на бежанците да се установят, но и да противостои на вероятна ксенофобия и настроения срещу чужденците в приемащата общност.
"Украинските бежанци не знаят езика и законите, те се нуждаят от помощ", казва Юлиана Колукина, ръководител на Украинския образователен интеграционен център в София. "Аз съм украинка и знам колко е трудно да си в чужда държава. Тези хора са преминали през травматични преживявания, а фактът, че са стресирани, прави интегрирането им по-трудно", казва Юлиана Колукина.
"Ние ги учим на български език. В момента имаме 18 класа. За децата целта е да да им помогне в училище; за възрастните - да им помогне да си намерят работа. "Сега, когато учат български, те ще могат да получават по-високи заплати. А ние не учим само български, а и изкуства и занаяти", казва още Колукина
През украинския интеграционен център преминават 250-300 души седмично. "Провеждаме курсове в цяла България, имаме доброволци и в Пловдив, Бургас, Поморие, Стара Загора", казва още Колукина. 
Един от проблемите е състоянието и достъпът до здравната система в България.
"Сред пристигналите има много хора с увреждания. Те са без документи, защото е трябвало да оставят всичко в бягството. Няма цифрови паспорти, така че не можеш да докажеш състоянието си", казва още Колукина.
Д-р Сила изтъква многобройни здравни проблеми - от деца, нуждаещи се от рутинна имунизация, през бременни жени, до възрастни хора с хронични заболявания като хипертония или диабет. Психичното здраве на бежанците също изисква помощ.
Рима, на 24 години, е украинска художничка от Одеса. Тя рисува стените на интеграционния център. Когато Рима пристига в България, изпада в паника при звука на сметосъбираща машина, защото й напомнила звука на бомба.
"Всеки момент може да бъдеш убит и нищо не можеш да направиш по въпроса", казва Рима.