Клубната емблема на "Сестринство" е с изображение на хиджаб, който през 2007 г. беше временно забранен от ФИФА.
На футболното игрище в централен лондонски парк футболният клуб "Сестринство" - отбор на мюсюлманки, прави смяна.
"Хиджабът ти, прибери го. Не може да пречи", вика съотборник.
Въпреки топлия следобед всички играчи на "Сестринство" са облечени от главата до петите изцяло в черно - цвета на клуба. Някои от тях носят тренировъчни панталони, почти всички са с хиджаб шалове, а една е с дълга до тялото роба абая.
Край страничната линия една от представителките на отбора разгъва килимче и коленичи, за да се моли, докато съотборничките й играят срещу отбор бразилки с яркорозови и сини фланелки и шорти. 
Основан през 2018 г., "Сестринство" е удвоил числеността си до почти 100 играчи, което позволява на членовете му да се наслаждават на футбола без никой да се пита за мюсюлманския им дрескод или да пита защо се въздържат от общуване в бара след мача. 
"Това е футболен клуб за мюсюлмански жени, които могат да дойдат и да се чувстват свободни и спокойни и да могат да играят с облеклото, което предпочитат", казва 30-годишната Камара Дейвис.
Тя е приела исляма на 17-годишна възраст и е смятала, че никога повече няма да играе футбол, тъй като това й се е струвало несъвместимо с традиционното облекло на религията. Но когато чула за "Сестринството", веднага се присъединила.
"Честно казано, просто се чувствам толкова добре, това е като освобождаване. Чувствам се наистина приятно, когато мога да изстрелям топката със сила", казва Камара.
Фатима Али казва, че в семействата си някои футболистки отначало трудно срещали разбиране. "Мисля, че много хора го одобриха, но все пак ще отнеме време, това не е процес в една стъпка."
"Дори братята ти може да пита какъв е смисълът да пътуваш от Западен Лондон до Югоизточен, но аз ще кажа: "Харесва ми да играя, имаме отбор, това е то, имаме мач, трябва да отидем, за да го направим".
Ясмин Абдулахи, основателка на ''Сестринствo"', която е от сомалийски произход, си спомня за изненадата на много колежки мюсюлманки, когато им казала, че докато е била студентка, е играла футбол за колежа "Голдсмитс" към Лондонския университет.
"Те не можеха да повярват, че виждат момиче, което носи хиджаб, и казват, че играе футбол", казва Абдулахи, 30-годишен професионален модел.
Тя създава клуба, за да съчетае интереса към спорта сред много мюсюлмански жени и придържането им към вярата. За да подчертае това, клубната емблема на "Сестринство" е с изображение на хиджаб, който през 2007 г. беше забранен от световния ръководен орган на футбола ФИФА от съображения за безопасност. Забраната беше облекчена едва през 2012 г., а хиджабът беше напълно разрешен през 2014 г. 
Подобно на много от играчите на "Сестринство", Абдулахи се вълнува от предстоящото световно първенство по футбол в Катар. "Това, което идва със световната купа, е толкова красиво преживяване, да гледаш мачове със семейството си и с приятелите си".
Но подобно на други членове на клуба, Абдулахи отбелязва контраста между финансирането на мъжкия отбор на Англия в сравнение с националния отбор на жените, който тази година за първи път спечели Европейското първенство за жени.
"Ако те имаха равни инвестиции и равни възможности, къде щяха да бъдат жените?", пита тя.
Сара Талегани разказва, че буквално е водила борба за правото да съвместява вярата си и надеждите си да спортува, когато е била в училище в Ирландия.
"Постоянно имах треньори, които се опитваха да направят компромис с моята религия", казва Талегани, която работи като мениджър на социалните медии в агенция за връзки с обществеността.
Учителите казвали, че шалът ѝ представлява опасност, и настоявали да носи къси панталони. "Мисля, че това е причината да спра да спортувам в училище", казва Талегани.
За 23-годишната Фарез Дерис, която наскоро завършва детска психология, възможността да носи каквото иска, докато играе, е жизненоважна.
"Била съм на няколко други места за футбол, но там нямаше момичета, които да изглеждат като мен", казва тя. "Другите отбори, с които играех, се опитваха да ме накарат да нося къси панталони. Опитах се да нося къси панталони с гамаши отдолу, но не се чувствах добре".
В "Сестринство" не е имало такъв конфликт. "Чувствам се уверена да кажа на отбора, че просто ще отида и ще се моля. Това не е проблем", казва Дерис.
Талегани казва, че е окуражена да види други женски футболни отбори на мюсюлманки, но изпитва съжаление, че някои играчи от нейното поколение никога няма да разгърнат потенциала си, като се има предвид колко отскоро им е даден шанс да играят.
"Ако имаше такива пространства, когато ние растяхме, познавам няколко момичета, които щяха да станат професионалистки".
За Абдулахи, основателката на "Сестринство", най-важното постижение на клуба е сплотеността на членовете.
"Мисля, че нещото, което, предизвиква сълзи в очите ми, е фактът, че всъщност сме изградили нашата малка общност", казва Абдулахи.
"Името на ФК "Сестринство" не е случайно, сякаш буквално сме изградили сестринство". 
