През 2016 г. Калифорния приема закон, който изисква до 2025 г. да се намали със 75% депонирането на органични отпадъци. Но през 2020 г. щатът се движи в грешна посока, изхвърляйки на сметищата 2 млн. тона повече храна отколкото през базовата 2014 г.
Всеки четвъртък жителят на Калифорния Ричард Редмънд носи контейнер с размер на галон с хранителни отпадъци на фермерския пазар в град Южна Пасадена, където те се събират и компостират за използване в градините - опит да намали количеството битови отпадъци, които изпраща на сметището.
"Това е просто зашеметяващо", казва уебдизайнерът, който е на 60 години. "Можете да видите как разделянето им просто намалява количеството боклук, което изхвърляте".
Опитът на Редмънд е малък прозорец към един огромен глобален проблем, а с него не са достатъчно хора.
Всяка година светът изхвърля около 931 млн. тона храна, като по-голямата част от нея се озовава на сметищата, където се разлага и произвежда около една десета от световните газове, които допринасят за глобалното затопляне, по данни на ООН.
Това е основно предизвикателство за страните, които се борят с глобалното затопляне на срещата на върха за климата COP27, която се проведе в Египет.
През 2015 г. държавите по света поеха ангажимент да намалят наполовина хранителните отпадъци до 2030 г., но според служители на ООН, наблюдатели на устойчивото развитие и правителства, цитирани от "Ройтерс", малко от тях са на път да го направят.
"Остават осем години, а ние не сме близо до постигането на тази цел", казва Роза Рол, ръководител на екипа за разхищение на храни в Организацията по прехрана и земеделие към ООН. 
Сред петте държави с най-големи загуби на храна на глава от населението, например, поне три от тях - Съединените щати, Австралия и Нова Зеландия, са увеличили загубите на храна от 2015 г. насам, според независими оценки, които техните правителства не оспорват. Надеждна информация за другите две - Ирландия и Канада, не е налична. 
Проблемът не се ограничава и до по-богатите държави. Проучване на ООН от миналата година установи "незначителна" корелация между разхищението на храна в домакинствата и брутния вътрешен продукт, което показва, че повечето страни "имат какво да подобрят". 
Експертите смятат, че лошите резултати се дължат на липсата на публични инвестиции и ясни политики за противодействие на фактори като разваляне на храната в камиони и складове, разточителни потребителски навици и объркване на сроковете на годност и продажба. 
Проблемът се усложнява и от липсата на прозрачност. Когато Общото събрание на ООН прие целта за 2015 г. за намаляване на хранителните отпадъци, то не определи ясен критерий за измерване на напредъка, тъй като има неточни оценки на национално равнище.
Агенциите на ООН и организациите с нестопанска цел, присъстващи на COP27, ще поискат от правителствата да подновят ангажиментите си и да представят доклади за напредъка на срещата на върха в Дубай през следващата година, казва Рол.
Според проучване на изследователи от Швейцария и Индия от 2020 г. средностатистическият американец разхищава повече от 700 калории храна на ден - около една трета от препоръчителния дневен прием, което превръща напредъка на Америка във важен ориентир за други държави.
Страната все още не е модел за подражание. Количеството изхвърлена храна в САЩ се е увеличило с 12% между 2010 и 2016 г. и оттогава е на плато, според ReFED, група за намаляване на отпадъците, която работи в тясно сътрудничество с правителството на САЩ.
"Наистина имаме дълъг път до постигането на целта", казва Джийн Бъзби, координатор по въпросите на разхищението на храни в Министерството на земеделието на САЩ.
Част от проблема е липсата на федерално ръководство.
През 2018 г. Министерството на земеделието на САЩ, Агенцията за опазване на околната среда и Агенцията по храните и лекарствата се договориха да се справят заедно с проблема с хранителните отпадъци в Америка. Но оттогава те са отделили малко ресурси за това усилие, казва Дана Гъндерс, изпълнителен директор на ReFED.
Американското министерство на земеделието и Агенцията за контрол на храните и лекарствата разполагат само с по един служител на пълен работен ден, който се занимава с разхищаването на храни, съобщиха агенциите за "Ройтерс". Агенцията за опазване на околната среда (EPA) отказва да посочи бройка, като заяви, че работата е разпределена в няколко офиса. 
Министерството на земеделието на САЩ и Агенцията за опазване на околната среда казват, че не следят разходите за инициативи, свързани с хранителните отпадъци. FDA не коментира разходите си.
Междувременно агенциите разчитат на помощта на частния сектор. Четиридесет и седем компании, сред които търговецът на дребно с храни "Делез" и преработвателят "Дженеръл Милс", са поели ангажименти да намалят наполовина хранителните си отпадъци до 2030 г. като част от доброволна програма на USDA и EPA, започнала през 2016 г.
Около 15 от тези компании са предоставили актуализации на своите сайтове, показващи, че са намалили отпадъците. Агенцията за опазване на околната среда и Министерството на земеделието на САЩ не проверяват техния напредък.
Според Националната конференция на щатските законодателни органи само пет щата са приели закони, които да ограничат проблема. Това са Калифорния, Кънектикът, Масачузетс, Роуд Айлънд и Върмонт. ReFED смята, че само два от тях представляват силни политики, тъй като обхващат повечето предприятия и физически лица.
Другите държави в челната петица по разхищение на храна също се забавиха дори с определянето на изходна точка за измерване на напредъка.
В Нова Зеландия процентът на храната, която домакинствата изхвърлят в кофата за боклук, е нараснал до 13.4 % през 2022 г. от 8.6 % през 2021 г., според доклад на изследователската фирма Kantar. Говорител на новозеландското министерство на околната среда заяви, че страната приключва своята базова оценка на хранителните отпадъци, за да може да определи цел.
Говорителите на Канада, Австралия и Ирландия също заявиха, че техните страни са се ангажирали с целта, но не казаха какъв напредък е постигнат до момента. 
За разлика от тях поне една голяма икономика се справя добре.
Обединеното кралство е намалило разхищението на храна с 27% между 2007 и 2018 г., според The Waste and Resources Action Programme, организация, която следи напредъка на страната. Нейната кампания включва премахване на датите "най-добър до" върху опаковките, преразпределяне на неизползваната храна към благотворителни организации и обществено образование за планиране на храненето.
В Калифорния, която има най-амбициозните политики за климата в Америка, властите се опитват да гарантират, че хранителните отпадъци отиват за компостиране, а не за депониране. Но това е трудна задача.
Компостирането на храна отделя по-малко парникови газове, отколкото депонирането, тъй като разграждането се извършва на открито, а не в покрита яма. Когато храната гние без достъп на въздух, тя произвежда метан - един от най-мощните парникови газове.
През 2016 г. щатът прие закон, който изисква до 2025 г. да се намали със 75% депонирането на органични отпадъци. Но през 2020 г. щатът се движи в грешна посока, изхвърляйки на сметищата 2 млн. тона повече храна, отколкото през базовата 2014 г. 
Според Лигата на калифорнийските градове, която представлява общините в щата, закъсненията се дължат отчасти на липсата на съоръжения за обработка на органичните отпадъци и на краткия 13-месечен срок между момента на приключване на разпоредбите и момента, в който те трябваше да бъдат приложени. 
В южнокалифорнийската община Епъл Вали обаче градските власти са готови и са снабдили жителите с 35-галонови колички за органични отпадъци. 
Услугата е довела до повишаване на сметките на потребителите за извозване на отпадъците с няколко долара на месец, но това са добре похарчени пари, казва Гай Айзенбрей, директор на общинските служби. 