От 23-те предложени цели, една привлича повече внимание и амбиция от другите. Известна неофициално като "30 на 30", тази цел предвижда държавите да се ангажират да защитят 30 % от своите сухоземни и морски територии до 2030 г.
Тази седмица в Монреал, Канада, започва ключова среща на върха на ООН за спиране на загубата на природа. Делегати от близо 200 държави ще прекарат две седмици в изработване на ново глобално споразумение за защита на световните видове, които се борят за оцеляване, и на бързо изчезващите диви места.
Срещата на върха в Монреал, която ще се проведе този месец, понякога се нарича COP15, тъй като това е 15-ата "конференция на страните" - или държавите, подписали Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР) от 1992 г.
Китай председателства COP15, което означава, че отговаря за улесняването на целогодишните преговори преди провеждането на срещата на върха, на която се сключват сделките. КБР провежда среща на върха на всеки две години в рамките на ротационно председателство. Срещата на върха на COP15 в Китай обаче беше отлагана четири пъти от първоначалната ѝ дата през 2020 г. поради COVID.
Срокът на действие на последния набор от цели за опазване на природата в света - целите от Айчи - изтече през 2020 г. Понастоящем няма действащо глобално споразумение.
Въпреки това в момента над 1 милион вида са застрашени от изчезване, тъй като растителните и животинските видове изчезват с 1000 пъти по-бързо от естествения темп на изчезване.
В Монреал участниците в преговорите разглеждат 23 нови цели, насочени към всичко - от пестициди и шумово замърсяване до оповестяване на информация от страна на корпорациите относно използването на природни ресурси.
Учени и активисти настояват държавите да приемат "Парижко споразумение за природата", което се отнася до споразумението от 2015 г., постигнато на преговорите за климата на ООН в Париж, за задържане на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса по Целзий.
Очакваното споразумение за опазване на околната среда предвижда държавите да се ангажират да гарантират, че в края на това десетилетие в света ще има повече "природа" - животни, растения и здрави екосистеми - отколкото сега.
Едно стабилно споразумение би включвало цели, които са лесни за измерване и наблюдение, като държавите редовно ще докладват за напредъка си в опазването на природата. Така че, освен че ще решат какви цели да си поставят, страните ще обсъждат и какъв контрол ще поемат. 
От 23-те предложени цели, една привлича повече внимание и амбиция от другите. Известна неофициално като "30 на 30", тази цел предвижда държавите да се ангажират да защитят 30 % от своите сухоземни и морски територии до 2030 г.
Повече от 110 държави, включително САЩ и Канада, вече са заявили подкрепата си за тази цел, въпреки че САЩ са единствената държава, която никога не е подписвала КБР. Домакинът на COP15 Китай досега е поел ангажимент за 25 %.
Тази цел се основава на предишната, неизпълнена глобална цел, според която до 2020 г. държавите трябва да защитят 17 % от своите сухоземни и вътрешни води и 10 % от своите морски райони. Макар че тази цел вдъхнови някои мерки за опазване на околната среда, като цяло светът не успя да ги постигне. 
За да опазят природата, държавите ще се нуждаят от парични средства - много от тях. Понастоящем има недостиг на средства в размер на поне 711 млрд. долара годишно, според оценка от 2019 г., направена от няколко природозащитни института.
В рамките на преговорите държавите ще обсъдят начини за набиране на средства и пренасочване на средствата към целите за опазване на природата. Те биха могли да включват преосмисляне на субсидиите за индустрии, които замърсяват или по друг начин вредят на природата.
Проектът на споразумението, по който се преговаря, включва призив за намаляване на тези т.нар. вредни субсидии с поне 500 млрд. долара годишно от приблизително 1,8 трилиона долара, които се дават за дейности, влошаващи природата. Предвижда се също така увеличаване на финансирането от публичния и частния сектор до поне 200 млрд. долара годишно. 
Това все още е по-малко от необходимото според самите експерти на ООН. Според доклад на Програмата на ООН за околната среда от миналата седмица 154 млрд. долара частно финансиране сега се насочва към "решения, основани на природата", които се занимават с изменението на климата, възстановяването на земите и опазването на биологичното разнообразие, но тази сума трябва да се увеличи повече от два пъти до 384 млрд. долара годишно до 2025 г. 
Групите за защита на околната среда твърдят, че богатите държави трябва да предоставят поне 60 млрд. долара годишно, за да помогнат на развиващите се страни да постигнат целите си по отношение на природата. 
Докато страните обсъждат колко отчетност и надзор да включат в споразумението, от големия бизнес също се иска да разкрива повече информация за въздействието си върху природата. 
Една от 23-те предложени цели ще изисква от всички предприятия и финансови институции да оценят и оповестят своите въздействия и зависимости от природата до 2030 г. Оттам нататък те ще трябва да намалят отрицателните си въздействия поне наполовина. 
Макар че тази цел може да срещне известна съпротива от страна на някои отрасли, включително селското стопанство или минното дело, има и широка подкрепа сред много предприятия, които в някаква степен разчитат на природните ресурси. Повече от 330 бизнес и финансови институции с общи приходи от около 1,5 трилиона долара призоваха световните лидери да приемат тази цел. 
