"Благодаря ти, Русия", казва Меленец, "Това е подаръкът, който ни правите."
Хиляди цивилни граждани са убити, откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, а още хиляди са в неизвестност, тъй като боевете бушуват на изток и на юг и фронтовите линии се променят.
Задачата за идентифициране на загиналите е сложна, както и опитите за издирване на хората в неизвестност.
Нина Меленец най-накрая погребва сина си през ноември, повече от седем месеца след като твърди, че той е бил убит при обстрел на селото им в Източна Украйна.
62-годишната жена все още издирва съпруга си Серхий, който е в неизвестност от края на март. Другият ѝ син е дал ДНК проби на съдебни експерти, за да видят дали има съвпадение сред телата, ексхумирани от масов гроб край град Изюм.
"Ще ни е по-леко на сърцето, ако ДНК-то съвпадне", казва Меленец пред Ройтерс в Изюм, където е наела малка къща за няколко дни.
"Ще знаем къде лежи", добавя тя.
"Прекарахме 44 години заедно. Прекарахме целия си живот заедно."
Базираната в Хага междуправителствена Международна комисия за безследно изчезналите лица изчислява, че по време на войната в Украйна са изчезнали повече от 15 000 души, включително задържани, разделени от близките си и убити и погребани в импровизирани гробове. 
Пътуването на Меленец е дълго и мъчително, но все още не е приключило.
Неотдавна тя се завръща в източната част на Украйна, за да организира погребението на по-големия си син Олександър, който на 44 годишна възраст загива в боевете в родното им село Камянка в началото на конфликта.
Въпреки че руските сили са изтласкани от района и Украйна контролира територията, тя и 37-годишният ѝ син Николай се съмняват, че някога ще се върнат за постоянно.
"Можехме да се върнем у дома, но сега там няма нищо. Селото ни е напълно разрушено."
Меленец се опитва да разбере какво се е случило със съпруга ѝ и по-големия ѝ син.
Агенция "Ройтерс" не е успяла да провери независимо нейния разказ и тя разчита отчасти на свидетелствата на приятели и съседи, останали в Камянка.
Руското министерство на отбраната не отговоря веднага на молбата за коментар на случаите на изчезнали, споменати в тази статия, или в по-широк смисъл.
Меленец казва, че е напуснала родното си село заедно с Николай и някои други жители на 21 март, когато руснаците са поели контрола и са им позволили да се евакуират. Серхий и Олександър решили да останат, за да защитят домовете си и да помогнат на другите да се измъкнат.
Няколко дни по-късно снаряд попада в близост до едноетажната къща на сина ѝ Олександър и го убива.
Руските войници, които го открили, попитали местните жители кой е той и покрили тялото му с брезент. По-късно селяните го погребали. 65-годишният Серхий изчезнал приблизително по същото време и не е намерен.
През октомври, когато украинските сили навлизат обратно в Камянка след контраофанзива, тялото на Олександър е ексхумирано и отнесено във възстановения град Изюм, където е съхранено.
В началото на ноември украинската главна прокуратура създава временна мобилна лаборатория за ДНК тестове в местния полицейски участък там, за да помогне на роднините да идентифицират близките си.
В Изюм хората се редят на опашки в студа, чакайки реда си за офиса, където се обработват документите им. Документите са натрупани на купчини, а служителите се опитват да се справят с наплива на посетители.
След като се регистрират, роднините, сред които и Миколай, влизат в мобилната ДНК лаборатория, за да им бъдат взети слюнчени секрети, които да бъдат сравнени с намерените тела.
В Левкивка, село на около 18 км от Изюм, Анна Озерянска също търси съпруга си, който според нея е бил отвлечен от проруските сили на 12 април и оттогава няма вести от него. .
61-годишната жена е разлепила негови плакати из Изюм с надеждата, че някой може да е чул нещо за съдбата на съпруга ѝ Олександър.
"Понякога се събуждам рано сутрин, трябва да стана, но не знам откъде да започна", казва тя пред Ройтерс. "Заравям главата си във възглавницата и си мисля: какво да правя сега?"
Озерянска държи телефона си в дома на своя приятелка, където има мобилен сигнал, в случай че получи обаждане от административната служба за изчезнали лица.
Ден след като Миколай посещава ДНК лабораторията, ковчегът на брат му Олександър е пренесен от моргата в Изюм до гробището в Камянка, за да бъде погребан в присъствието на малък брой роднини и съседи. 
В една влажна, мъглива сутрин под сиво небе групата върви бавно по пътека обрасла с трева и храсталаци, като внимава да не стъпи върху мини "пеперуди", разхвърляни по земята и трудно различими под есенните листа. 
Меленец плаче над ковчега, покрит с бродиран плат. Чува се грохотът на далечни експлозии.
Като си тръгват участниците в погребението се разминават с микробус с друг ковчег. Този път няма кой да го посрещне.
Осиротялото семейство напуска родното си село и се отправя на запад, близо до Карпатите, където се е установило.
Подобно на много други сгради в Камянка, къщата на Нина и Серхий е срината до основи, като само няколко стени са останали частично запазени. 
Край черен път са разхвърляни дървени сандъци с боеприпаси, по коли, огради, танкове и къщи е изрисувана в бяло използваната от руските сили буква "Z", а изгоряла бронирана машина лежи настрани. 
"Благодаря ти, Русия", казва Меленец, докато разглежда разрушенията. "Това е подаръкът, който ни правите." 
