Харан се намира на по-малко от 100 километра от Ракка (доскоро смятана за столица на ИДИЛ).
Харан е споменаван в Библията и е на повече от 5000 години. В Библията се казва, че Тара (Битие 11:31) се настанява с фамилията си в Харан, след като напуснал Ур и оттук Авраам след това тръгва за Ханаан. (Битие 12:4). 
Всъщност, този район си е и част от Близкия Изток. Малкото селище с конусовидни кирпичени къщички е излязло все едно от приказките и за него казват, че е един от най-древните градове в света. 
Векове наред той е бил важен асирийски град, известен с храма на Син, бога на Луната. Асирийците наричали този град "Харану", което означава "кръстопът", "път" или "път на кервани". 
Виждат се останките на най-древния ислямски университет в света, който е разрушен от Чингиз хан. 
До него стърчат и запазените стени на кула от около 45 метра (преди тя е била 65). Някога тя е била обсерватория, в която са работели страхотни учени. Сред тях е бил и известният астроном Ал-Батани, който е направил някои от най-точните наблюдения в ислямската астрономия, а неговите проучвания за слънчевите и лунните затъмнения се използвали чак до 18-и век. Смята се, че той първи е дръзнал да изчисли разстоянието между Земята и Луната. 
Древният Харан е бил добре развит и важно селище. 
Тук се намира и крепост, построена от Нумаридите, след тях са дошли римляните, а после и всички останали, които са живели по тези земи. Точно в това селище през 217 г. след Хр. е убит известният римски император сатрапът Каракала (истинското му име е Басиан, но той е популярен с прякора си). Той бил голям почитател на Александър Македонски и тръгнал към неговите земи, където намерил смъртта си. 
Къщите в Харан са примери за куполни къщи. Куполът е естествена природна форма, която поражда усещане за хармония и спокойствие.Куполите са изключително устойчиви на земетресения, скаквото и да е натоварване или бурни ветрове. 
Формата на купола генерира естествена циркулация на въздуха, която способства за равномерно разпределение на температурата и здравословен и комфортен микроклимат в сградата. 
Отсреща са къщичките, а от двете страни - пъстрите цветове на килимите и шарените пискюли, които висят, не позволявайки на парещите слънчеви лъчи да попречат на туристите, седнали в приспособените за кафенета места. 
Прадядото на посрещача ни Халил -, когато пристигнал тук от Сирия, решил да си построи кирпичена къща като древните. Той имал 9 жени и 42 деца, с които живеел в 20 стаи. Всъщност, всички те са свързани, макар отвън да изглеждат като няколко къщи. 
Всяка от тях има дупка на конусовидния покрив, която била източник на светлина и изпълнявала ролята на днешните... климатици. Вътре в къщите наистина е приятно хладно, нищо, че навън температурата е 40 градуса. 
Халил ни разказа, че миналото лято горещините са стигали 62 градуса и са си пържели яйца на слънцето - само за пет минути били готови. 