"Някои хора не искат да помнят... и мисля, че е много важно да им напомняме и да им показваме, че всичко може да се повтори в живота ни. И не бива да забравяме за това."
Ехуд Брача Серчук едва успява да избегне смъртта, когато семейството ѝ бяга от нацистките съюзнически сили, щурмуващи кримския град Одеса през 1941 г. Спасява се само благодарение на изгубен сандал, заради който изпуска мястото си на пътнически кораб малко преди бомбардировката.
Цял живот по-късно 86-годишната Серчук разказва историята си чрез услуга с изкуствен интелект, генерираща изображения, които ще оставят траен запис на нейната травма за бъдещите поколения.
Серчук е една от 19-те израелци, които досега са използвали изкуствен интелект, за да запишат спомените си за холокоста, по време на който са били убити 6 милиона евреи, в рамките на проект, изпълняван от организацията Chasdei Naomi, която подкрепя оцелелите. 
"Всеки от тях има уникална история и е преминал през ужасяващи неща", казва Сол Лефлер, който управлява софтуера за изкуствен интелект.
"Днес те все още са живи, все още функционират и е невероятно да ги чуеш и видиш и по принцип да ги генерираш в снимки. Смятам, че това е наш национален дълг - да помним и да не забравяме."
Седейки редом с оцелелите, докато те разказват историите си, Лефлeр записва ключовите елементи в Midjourney - програма за изкуствен интелект, която превръща текста в графични снимки.
До него Раиса Гуревич, родена в Беларус през 1941 г., разказва как 21 нейни роднини са били убити - включително трите ѝ сестри и брат ѝ, на възраст между 3 и 13 години.
Тя държи розово палто, изцапано с кръв - носено от брат ѝ, казва тя, и прибрано след убийството им.
Програмата генерира четири изображения на малко дете, облечено в розово палто, като оставя Гуревич да избере най-близкото подобие.
Преди Международния ден в памет на жертвите на холокоста, който се отбелязва в петък, тези изображения са изложени на изложба в израелския град Ашкелон. Тамир Хас, ръководител на проекта "Хасдей Наоми", заяви, че се надява да продаде рисунките, за да събере пари.
"Това е един от начините, по които се опитваме да помогнем на оцелелите от холокоста и в същото време да се уверим, че никой няма да забрави историята", казва Хас.
Разказвайки историята си, Серчук си спомня деня през 1941 г., когато като дете тя и семейството ѝ се опитват да избягат от опасността.
"Бързахме да хванем последния параход, напускащ Одеса, с много деца и възрастни хора на борда", казва тя.
"Но по пътя си изгубих сандала и трябваше да се върнем, за да го намерим - и това спаси живота ни, защото, когато стигнахме до парахода, той (беше) бомбардиран от фашистите и почти всички пътници бяха убити."
Те намират друг кораб и успяват да заминат. Десетки хиляди евреи са убити в града, който оставят зад гърба си, след като той е превзет от румънските и нацистките германски сили. 
"Искам да си спомниш момента, в който той спасява живота ти", подканя я Лефлер, опитвайки се да улови емоцията ѝ по онова време.
"Относно чувствата, това ще е подходящо", казва Серчук, посочвайки една от четирите снимки на усмихнато младо момиче.
Запитана за спомените си от конфликта преди десетилетия, в страна, която отново е въвлечена във война, Серчук казва, че да забравиш историята би било опасно. 
"Някои хора не искат да помнят... и мисля, че е много важно да им напомняме и да им показваме, че всичко може да се повтори в живота ни. И не бива да забравяме за това." 
