Тук обхват няма, няма магазин, няма селска кръчма, няма глъчка и суета, не идва вече и автобус. Но има други причини за щастие.
Снимка за спомен на фона на разбития път. За такава застават Пламен и Георги, които екипът ни среща в село Вишан (вижте я навътре в галерията). Дали наистина разбитият път ще остане спомен или мечтата за нормален достъп ще продължи и ще бъде тема на всеки разговор...
Вишан и Долно ново село са част от историко-географска област Бурел в Западна България и Западните покрайнини (Източна Сърбия). Разстоянието от София до там е около 68 км, но отнема около час и половина, заради лошия, на места липсващ път.
Двете села са първите спирки в новата поредица на "Дневник" - "Срещи на границата". Гледайте още за хората по границите и във видеото - тук.
Според антрополози борелци са особени, твърди и неразговорливи хора. Срещите ни с местните се оказват различни, макар в разговорите да преобладава недоволството и оплакването от разбития път, за който всички им обещават и никой не оправя. Но други неща ги правят щастливи и въпреки трудностите биха останали да живеят...в покрайнините на България.
На снимката: Долно ново село
Долно ново село. Ранна утрин. Привидно е безлюдно, но се чува кучешки лай, а в далечината - дърдорещ телевизор. Селото е разпръснато по околните хълмове. Къщите се рушат и пустеят.
Селото се намира на около 900 м от границата със Сърбия, а в него живеят постоянно петима души.
Зелена, поръждясала порта, а зад нея след "Ехо, добро утро" се появява едър, белокос мъж, над 60 годишен. Зад него подтичва голямо кафяво куче. Чичо Симо в първия момент ни гледа скептично, но после ни кани на двора, за да си поговорим.
Работил е в "Кремиковци". Пенсионира се и се връща в родното село. Жена му е починала и сега живее сам с още няколко постоянни, но отдалечени жители.
На снимката: Чичо Симо с кучето си пред своя дом.
Тук обхват няма, няма магазин, няма селска кръчма, няма глъчка и суета, не идва вече и автобус. За Симо обаче въздухът е чист и е спокойно.
В двора му има беседка, изградена от сина му, за да може да идва с приятели. Но пътят до селото е в окаяно състояние и то надделява над желанието и възможностите на роднини и приятели да навестяват често Симо. По негови спомени пътят не е ремонтиран повече от петдесет години.
На снимката: Необрани ябълки в двора на Симо.
Симо описва ситуацията с бежанците като "разграден двор". Твърди, че често е помагал на бежанци, които са били бити и върнати от сръбските граничари, обратно в България. Когато види група мигранти чакащи пред къщата му за помощ, той им дава хляб и чорапи.
Според Симо не трябва да се гледа назад към годините на комунизма, а трябва "заедно нещо да направим, за да оправим тази държава". Симо пълни раница с ябълки и ни изпраща да си вървим по пътя. А той да се върне към задълженията по двора и по къщата.
На снимката: Спирката в Долно ново село, където вече не спира нито един автобус.
Качваме се колата и потегляме към съседното село Вишан. Там срещаме Пламен и Георги. Седнали са на беседка, която е построена по европейски проект, за да пийнат по едно след помен на съселянин. 
Пътят между селата Вишан и Долно ново село.
Село Вишан се намира на 3 км от сръбската граница и в него живеят постоянно 30 души.
И Пламен и Георги подхващат разговор за пътя, по който сме се придвижили. Разхождат ни да видим дупките, да видим къде местните са попълвали с камъни, в опит някак да се оправят сами със ситуацията.
"Трябва народът да се обедини, а не да разделят политиките народа", казват Пламен и Георги.
В селото няма магазин, от който да си купуват неща от първа необходимост. Веднъж седмично идва мобилен магазин и ако някой от жителите забрави да си купи нещо, трябва да ходи до село Габер, но не всеки има автомобил.
На снимката: Пламен и Георги се снимат за спомен на фона на разбития път.
Къщата на Иван и Катя Георгиеви и техните деца. Те гледат животни и понеже вече е късно, ни канят с тях по задачи на полето, за да си говорим, а те да работят. И така между риенето на тор и доенето на кравата, разбираме че са се преместили от София, че гледат четири деца, че пътят ги тормози и тях, че са отчаяни от политиците, но виждат, че всички "трябва да се стегнем".
Доволни са, че си произвеждат чиста храна, че децата са на въздух, че тичат на воля и играят. Не се виждат обратно в града, освен ако липсата на работа не ги принуди. Казват, че "на село е трудно, но весело".
На снимката: Семейство Георгиеви позира за снимка до стария си руски джип на фона на дома им.
"И да се вдигнем на бунт, пак няма да стане нищо, предполагам.", казва Катя докато дои кравата. Чувства се щастлива на село. И тя както мъжа й Иван не иска да се връща в София. Споделя че когато заживели на село, децата не са искали да ядат храната, която произвеждат, защото била странна, но сега са свикнали и единственото, което си купуват е хляб.
Недоволни са от ниската изкупна цена на млякото. Не кандидатсват за еврофинансиране, защото гледат малко животни, но според тях е безобразие една бутилка минерална вода да струва повече от изкупната цена на литър мляко.
Заради лошия път, Иван се придвижва със стар руски джип. Казва, че с всичко могат да се справят сами и се оправят, но пътят е най-големият им проблем: "Танкове трябва да си купим, за да можем да се придвижваме тука".
От 2016г. община Драгоман е кандидатствала за финансиране за ремонт на пътя към няколко министерства и програми. Всички институции са отхвърлили молбите на община Драгоман заради малкия брой жители.
Редица изследвания посочват поляризацията като един от най-значимите проблеми пред европейската демокрация. Основни фактори за нея са нарастващото икономическо неравенство и несигурност, глобализацията и миграционните процеси, институционалните кризи в традиционните политически системи, политизирането на културните различия и проблематики и т.н.
Затова опознаването на "хората от периферията", на техните проблеми и предизвикателствата от всекидневието им, е ключово за процеса на "деполяризация". А промените в нагласите и политиките могат да бъдат трайни, само ако са изградени на познаване и разбиране и на тези хора.
Гледайте първи епизод от "Срещи на границата" - тук.