През 2021 г., талибанските власти забраниха на жените да посещават университети и повечето благотворителни работни места, но направиха изключения в сектора на здравеопазването.
В малко селце, заобиколено от бели заснежени планини в афганистанската провинция Бамиян, Азиза Рахими оплаква малкия си син, когото е загубила миналата година след мъчително раждане без медицински грижи.
"Беше твърде тежко за мен, когато загубих бебето си", казва, казва 35-годишната Рахими.
Суровата и отдалечена красота на селото в долината Фолади на Бамиян е съпроводена със смъртоносни бариери за бременните майки. Тесният път до селото, по който има малко превозни средства, понякога е непристъпен от сняг, което прекъсва спасителната линия до болници, клиники и обучени здравни работници. 
Надежда обаче има.
Селото на Рахими е едно от няколкото в околностите на Бамиян, които са изпратили 40 млади жени да се обучават две години като акушерки в столицата на провинцията, след което ще се върнат у дома.
Изолацията може да се превърне в смъртна присъда при всяко трудно раждане, твърдят лекари и хуманитарни работници, което допринася за изключително високите нива на майчина и детска смъртност в Афганистан, страна с едни от най-лошите такива показатели в света. 
По данни на ООН на всеки два часа една афганистанска жена умира по време на бременност и раждане, което прави майчината смъртност в Афганистан най-високата в Азия.
Програмата за стажант-акушерки е ръководена от Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) съвместно с местната благотворителна организация Watan Social and Technical Services Association. Те се надяват да разширят програмата, която се провежда и в съседната провинция Дайкунди.
Откакто поеха властта през 2021 г., талибанските власти забраниха на жените да посещават университети и повечето благотворителни работни места, но направиха изключения в сектора на здравеопазването и ВКБООН твърди, че местните здравни власти подкрепят проекта. 
"Когато пътищата са блокирани хората използват магарета, за да пренасят пациентите до клиничните центрове, но понякога няма възможност дори за това", казва Мохамед Ашраф Ниази, ръководител на офиса на ВКБООН в Бамиян.
Рахими, която има още пет деца, казва, че за яздене на магаре не можело да става и дума, когато преди четири месеца, докато е била бременна в деветия месец, посред нощ е била разтърсена от болка. След като съпругът ѝ не успял да намери кола или линейка, която да ги закара до болницата, тя раждала в продължение на два часа.
Бебето умира скоро след това, след като линейката пристигнала твърде късно.
Положението на родилките в главната градска болница на Бамиян е съвсем различно, тъй като там стажант-акушерките работят заедно с персонала и с помощта на инструктор се учат как да оценяват и напътстват бременните жени, да раждат бебета и да полагат грижи след раждането.
"Искаме да се учим и да служим на хората от нашето село", казва една от 23-годишните стажантки, която ходи пеша по два часа всеки ден до болницата. Върховният комисариат на ООН за бежанците помоли имената на стажантите да не бъдат посочвани от съображения за сигурност.
В една малка болнична клиника, където десетки жени чакат отвън, стажант-акушерка напътства жена с помощта на книга с изображения какво да очаква, за да се подготви за раждането под зоркия поглед на двама обучени здравни работници. 
Жените с риск от усложнения се приемат в родилното отделение в близката сграда, където друга стажант-акушерка измерва кръвното налягане на бременна пациентка, страдаща от инфекция. Тя проверява редовно жена, която е родила шест часа по-рано, а дъщеричката ѝ е сгушена до нея. 
Много от стажант-акушерките, някои от които имат малки деца, са изправени пред логистични и финансови предизвикателства, като често им се налага да пътуват на огромни разстояния или да живеят далеч от дома си, за да участват в програмата. 
"Първоначално не исках да уча за медицинска сестра или да бъда акушерка, но след като се сблъсках с проблеми и болки по време на бременността си, у мен се появи желание да уча акушерство", казва 20-годишна стажантка, майка на 18-месечен син, която трудно получава достъп до грижи в своето село. Според нея много жени и семейства в отдалечените райони не разполагат с необходимата информация и подкрепа, за да се подготвят за безопасно раждане. 
"Трябва да променим този вид мислене... Искам да ходя в отдалечените райони, за да лекувам жените, които се сблъскват с проблеми". 
