Опустошителните земетресения от миналия месец отнеха живота на повече от 54 000 души в Турция и Сирия и оставиха милиони без дом.
Натоварен със задачата да погребе стотиците жертви на силните земетресения в Турция, гробарят Али Догру преместил съпругата си и четиримата си синове да живеят в стар автобус до гробището, където работи - в град Искендерун, за да знае, че са в безопасност.
Опустошителните земетресения от миналия месец отнеха живота на повече от 54 хил. души в Турция и Сирия и оставиха милиони без дом. Оцелелите се подслоняват в палатки, контейнерни къщи, хотелски комплекси, университетски общежития и дори влакови вагони, след като стотици хиляди сгради се срутиха, а други останаха опасни.
Малко след първото земетресение на 6 февруари 46-годишният Али премества семейството си на гробището от повредения си апартамент, за да се подслони в автобус. Оттогава те живеят там. 
През повече от шестте си години работа в гробището Али обикновено погребва около пет души на ден. Първата нощ след земетресението той погребва 12 души. След това броят им нараства. В рамките на десет дни след земетресението той е организирал погребенията на общо 1210 жертви.
Казва, че може да се справи с живота в гробището. Но това, че е трябвало да се справя с толкова много погребения наведнъж, му е оставило дълбоки душевни белези.
Бивш месар, Али сравнява гледката на хората, които носят мъртвите си близки на гробището, с тази на хората, които носят агнета като жертвоприношения за мюсюлманския празник Курбан Байрам.
"Като месар виждах как хората носят агнета на ръце, за да бъдат принесени в жертва. Порази ме много силно, когато видях хората да носят децата си, партньорите си", казва той.
При толкова много погребения Али трябва да намери тежка техника за изкопаване на гробовете и да координира действията си с десетките имами, дошли от цяла Турция, за да помогнат.
"Всичко, което исках, беше едно: да работя ден и нощ, за да завърша тази работа. Не исках хората да дойдат и да кажат, че телата не са погребани", казва той и добавя, че няма масови гробове.
Али казва, че е погребал в един и същи гроб някои деца и родители, които са починали заедно, и е попречил на хората да ги разделят.
"Казах: Смъртта не може да раздели това дете от майката или бащата. Защо вие бихте го направили?"
В ислямската традиция телата се погребват само в саван.
Али също така помага на служителите да фотографират неидентифицирани тела, да вземат пръстови отпечатъци както и кръвни и ДНК проби. По-късно той показва на семействата гробовете на техните роднини, след като те са били открити чрез кръвни тестове. 
Синовете на Али прекарват по-голямата част от деня с майка си, тъй като училищата все още са затворени. Те играят сред гробовете с братовчедите си, които живеят с брата на Али - Емрула и съпругата му Асли в палатка до автобуса. Семейството също се премества в гробището от съображения за сигурност и поради опасения от вторични трусове.
Али се страхува за психологическото им състояние, но не може да намери никой, който да се грижи за тях далеч от гробището.
"Планирам да ги заведа на почивка, когато всички се успокоим", казва той. "Те видяха всички загинали хора, защото бяха с мен".
Семейството гладувало през първите три дни, когато се подслонило на гробището, тъй като всички работели, за да проведат погребенията. Децата не са се оплаквали, казва 43-годишната Хатидже. По-големите ѝ синове се справяли добре, макар че най-малкият ѝ син започнал да си гризе ноктите и да иска да се прибере у дома.
През първите няколко дни те спели на одеяла, след това на дървени дъски, а наскоро получили легла, на които да спят в автобуса.
Семейството е живяло само седем месеца в къщата си, която според властите е претърпяла малки щети. Докато Хатидже не се притеснява да влезе вътре, Али е по-предпазлив. "Опитваме се да преодолеем страховете си", казва той. 
Хатидже се надява, че ще могат да се приберат в къщата в края на април, и почиства там, за да се подготви.
"Мисля да се върна у дома след Курбан Байрам", казва тя, имайки предвид мюсюлманския празник, който настъпва след Рамазана - месец на пости.
"Къде можем да отидем, ако напуснем това място? Аз не искам нищо. Искам само къщата си", казва тя. 
