Изследователите изучават полярния регион от десетилетия, а метеорологичните данни в Ню Олесун са отпреди повече от 40 години. Работата им обаче става изключително важна с настъпването на климатичните промени.
В най-северната изследователска станция в света учените се надпреварват да разберат как се променя най-бързо затоплящото се място на Земята и какво могат да означават тези промени за бъдещето на планетата.
Но около малкия град Ню Олесун, високо над арктическия кръг на норвежкия архипелаг Шпицберген, достъпът до научни данни става все по-труден. А понякога те изчезват, преди учените да успеят да ги съберат.
Учените, които се надяват да съберат ледени ядра, откриват ледници, залети с вода. Достъпът до изследователските обекти става все по-труден, тъй като по-ранното пролетно топене оставя повърхността твърде кишава за придвижване със снегомобил. 
Изследователите изучават полярния регион от десетилетия, а метеорологичните данни в Ню Олесун са отпреди повече от 40 години. Работата им обаче става изключително важна с настъпването на климатичните промени. Това е така, защото случващото се в Арктика може да повлияе на световното морско равнище, на бурите в Северна Америка и Европа и на други фактори далеч отвъд замръзналия регион. 
Докато Арктика се затопля около четири пъти по-бързо, отколкото останалата част от света, в Шпицберген температурите се покачват още по-бързо - до седем пъти над средните за света.
Миналото лято беше най-горещото в историята. Температурите през август в Ню Олесун са били средно 5.1 градуса по Целзий, което е с около 0.5 градуса по-топло от нормалното за месеца.
Полярните мечки, които гладуват отчасти поради загубата на морския лед – тяхното ловно поле, все по-често са забелязвани да обикалят близките острови в търсене на храна.
Жан-Шарл Гайе, глациолог от Норвежкия полярен институт, който идва в Ню Олесун от около 12 години, казва, че докато преди учените са можели да пътуват до юни, сега не могат да планират работа на терен след средата на май.
"Снегът в долината е изчезнал и сме блокирани в града, а моторните шейни са в гаража."
''Времето около Ню Олесун е станало по-непостоянно и с крайности. Преди няколко десетилетия снегът обикновено започваше да вали през октомври, а февруари и март бяха най-студените и спокойни месеци на годината. Вече не е така.
През тази зима снеговалежът започна едва от януари, като бурите се засилиха през следващия месец. От началото на февруари сме на буря № 9! Уау.!Никога не съм виждал такова нещо", казва Гайе.
"В началото на април сме и вали дъжд".
Единадест държави, включително Китай и Индия, имат представителства в Ню Олесун. Но в града целогодишно живеят само около 35 души.
Всекидневието се съсредоточава около развлеченията в града - сауна, двор за кучета с впрягове и ежеседмично нощно събиране, наречено Strikk og Drikk ("Плетене и пиене"), по време на което жителите плетат пуловери на чаша вино.
През лятото населението нараства до над 100 души, тъй като учените пристигат от цял свят.
Това интердисциплинарно сътрудничество е важно за изследванията на климата. Шпицберген се затопля по-бързо, отколкото почти навсякъде другаде в Арктика, и сътрудничеството може да бъде от решаващо значение за разбирането на това как въздействието на климата ще се разпространи в полярната екосистема - от океана до атмосферата, от растенията до животните.
Но дори самият Ню Олесун е нестабилен. Миналата година Kings Bay AS, държавната компания, която управлява града, затвори лабораторията за проби от риба, сняг и лед. Размразяването на пермафроста е напукало основите ѝ.
Подготвяйки се за пориви на вятъра със скорост до 15 метра в секунда, екип от учени се разположи този месец на леденото поле Холтедалфонна, на 3 часа път със снегомобил от Ню Олесун, прорязано от опасни пукнатини.
Екипът се надяваше да пробие 125 метра в ледника Довребрейн, за да получи две ледени ядра за изучаване на 300-годишни климатични "записи" – част от усилията на Фондацията с нестопанска цел "Ледена памет" да събира и съхранява ледени ядра от топящи се ледници по света.
"Трябва да сондираме сега, защото в бъдеще може да нямаме време да го направим отново", казва ръководителят на експедицията Андреа Сполаор, геохимик от Италианския национален съвет за научни изследвания.
Те били шокирани, когато сондата само на 25 метра дълбочина изведнъж се озовала в огромен воден басейн. "Не очаквахме такъв огромен воден поток, излизащ от ледника, и това е ясен знак за случващото се в този регион", казва Сполаор. "Ледникът страда."
Когато през 2005 г. учените за последен път са правили сондажи на мястото на Довребрейн, районът е бил напълно замръзнал.
Палеоклиматологът Карло Барбанте, заместник-председател на Фондация "Ледена памет", казва, че топенето на леда може да изкриви данните от ледниците от минали години: "Това е все едно да сложите вода върху книга и цялото мастило да се разреди, така че да не можете да прочетете написаното."
Водата означава, че екипът е успял да събере само едно непълно ледено ядро от 52 метра дълбочина. След близо две седмици работа и два счупени от водоносния хоризонт сондажни мотора, Сполаор и екипът му решават да преместят обекта си на около 150 метра югозападно и на малко по-голяма височина, където в крайна сметка събират 3 ледени ядра от 73 метра надолу.
На снежното поле на километър южно от Ню Олесун химикът Франсоа Бурже пълни пластмасови епруветки със сняг, за да търси химически следи от цъфтежа на водорасли в океана, които се придвижват с атмосферата и се отлагат заедно със снега.
Той се надява, че след като тези сигнали бъдат идентифицирани, учените ще могат да ги използват, за да разберат как са се променяли арктическите води в миналото и да прогнозират как биха могли да се променят в бъдеще.
Но дори и събирането на такива данни става все по-рисковано, тъй като наблизо бродят бели мечки.
"През зимата не се вижда нищо", казва Бурже.
"Само светлината от фара, може би очите на северния елен и някои следи в снега."
Осем пазачи се редуват да патрулират в периметъра на Ню Олесун за бели мечки.
Идеята е "да се опитаме да избегнем попадането им в центъра на Ню Олесун", казва Якоб Вейсет, пазач на бели мечки, който е и водопроводчик в града.
Миналото лято мечките са били забелязани близо до града 13 пъти, казва той.
Наблюденията на полярни мечки в Кьонгсфиорд през последните четири години "са повече от всякога", казва Маартен Льонен, биолог на мигриращите птици от Арктическия център на университета в Гронинген, Нидерландия, който идва в Ню Олесун всяко лято от 1990 г. насам.
Почиващите тюлени край гнездящите колонии от морски птици привличат гладните хищници, казва Йоанна Сулих, биолог от природозащитната организация с нестопанска цел Polar Bears International.
"За много изследователи, които изучават тези птици, това е повод за безпокойство", казва Сулих.
Тя помага на Кингс Бей АС да разработи наръчници за безопасност за учените от Ню Олесун, които трябва да преминат обучение, за да се научат как да се държат в близост до белите мечки. Учените също така биват водени на стрелбище, за да се упражняват в стрелба с пушка, което е задължително умение, когато пътуват извън града. 
"Ако работите по крайбрежието достатъчно дълго, дори да вземете всички предпазни мерки, вероятно в крайна сметка ще видите бяла мечка", казва Сулих.
"Обучението ви и разбирането на поведението са от съществено значение."
