"Някогашната свежа и могъща река Буриганга сега е на ръба на смъртта заради необузданото изхвърляне на промишлени и човешки отпадъци"
Преди две десетилетия 70-годишният Нурул Ислам изкарва прехраната си с риболов в река Буриганга, която тече югозападно от Дака, столицата на Бангладеш, и някога е била жизнена артерия за града.
Сега, когато в "мъртвата" река почти няма риба заради замърсяването, причинено от масово изхвърляне на промишлени и човешки отпадъци, рибарят Ислам продава храна на улицата с малка количка, за да свърже двата края.
"Преди 20 години водата в тази река беше добра. Беше пълна с живот", казва Ислам, чието семейство живее на брега от поколения.
"Къпехме се в нея. Имаше много риба... много от нас изкарваха прехраната си с риболов. Сега положението се промени."
Река Буриганга, или "Старият Ганг", е толкова замърсена, че водата ѝ изглежда черна, освен през мусонните месеци, и от нея се разнася неприятна миризма през цялата година. 
Южноазиатската държава с население от близо 170 милиона души, от които около 23 милиона живеят в Дака, има близо 220 малки и големи реки и голяма част от населението ѝ зависи от тях за препитание и транспорт. 
Бангладеш е вторият по големина износител на облекла в света след Китай, но граждани и активисти за опазване на околната среда твърдят, че процъфтяващата индустрия също има основен принос за влошаване екологичното състоянието на реката. 
Непречистени отпадни води, странични продукти от боядисването на платове и други химически отпадъци от близките фабрики и заводи се вливат ежедневно. Полиетиленовите и пластмасовите отпадъци, натрупани по коритото на реката, са я направили плитка и са предизвикали промяна в коритото ѝ. 
"Тези, които се къпят в реката, често страдат от краста", казва Сидик Хауладер, който живее на лодката си в реката.
"Понякога очите ни сърбят и горят", добавя той.
През 1995 г. Бангладеш задължава всички промишлени предприятия да използват пречиствателни станции, за да не се допуска замърсяване на реките, но собствениците им често пренебрегват това изискване. 
Въпреки че правителството прави редовни проверки, за да гарантира, че правилата се спазват, то не разполага с персонал за "денонощен" мониторинг, казва служителят по околната среда Мохамед Масуд Хасан Патвари. 
Асоциацията на производителите и износителите на облекло в Бангладеш (BGMEA) твърди, че всички текстилни фабрики имат пречиствателни станции за отпадни води. 
"Това е задължително и няма как да се прескочат правилата, тъй като те трябва да гарантират спазването на международните стандарти", заяви Шахидула Азим, един от нейните служители. 
Замърсяването на речните води през сухия сезон е било доста над стандартните нива, показа неотдавнашно проучване на Центъра за изследване на реките и делтата, което определи промишлените отпадни води като основен виновник. 
"Някогашната свежа и могъща Буриганга сега е на ръба на смъртта заради необузданото изхвърляне на промишлени и човешки отпадъци", казва Шариф Джамил от екологичната група Bangladesh Paribesh Andolon. 
"През сухия сезон в реката няма нито риба, нито водни обитатели. Ние я наричаме биологично мъртва." 
