Според правителствени данни в периода 1998-2021 г. в Аржентина са изсечени около 7 млн. хектара местни гори, почти всички в Гран Чако, за да се отглежда соя и говеждо месо.
В обширните гори на Чако в Северна Аржентина Нуле си почива от силното слънце в ароматната сянка на тъмни рожкови дървета в малка ферма, където семейството ѝ отглежда дини и картофи за ядене или за продажба на пазара.
За Нуле, коренно население от племето пилага, и нейния брат Хосе Роландо Фернандес, дърветата определят естествения ритъм на живот, осигурявайки храна, вода и прохлада в този рядко населен и отдалечен край на Южна Америка, където се намира втората по големина гора на континента след Амазонка.
Но това местообитание е подложено на все по-голям натиск, тъй като дърветата се премахват, за да се освободи място за големи ферми за соя и добитък, които да задоволят световното търсене на храни. 
Предстоящото ново търговско споразумение между южноамериканския блок Меркосур и Европейския съюз може да означава по-голям износ от Гран Чако и по-голямо изсичане на гори, въпреки че ЕС вероятно ще въведе строги правила за ограничаване на обезлесяването. 
"Ние, пилагите, сме силно засегнати от изсичането на дърветата, защото то води до засушаване. Самите дървета играят важна роля в околната среда", казва 53-годишният Нуле, който живее в Гран Чако, близо до заспалия град Лас Ломитас.
Хосе казва, че връзката им с дърветата е почти духовна. "Ние много ценим дървото рожков. За нас то е нашето облекчение", каза той, докато засажда картофи във фермата си.
Освен че осигуряват прехрана и сянка, дърветата поддържат екосистема от безброй животински и растителни видове - казва Нуле.
"Местната гора има функция, която трябва да ценим".
"Коренното население вярва, че нашият дом е земята. Земята е нашата майка, защото ние произвеждаме и се храним от нея."
Гран Чако, граничещ с планините на Андите на запад и с реките Парана и Парагвай на изток, е регион с размери два пъти по-големи от тези на Калифорния, който обхваща Аржентина, Парагвай, Боливия и Бразилия. 
Според правителствени данни в периода 1998-2021 г. в Аржентина са изсечени около 7 млн. хектара местни гори, почти всички в Гран Чако, за да се отглежда соя и говеждо месо. Това е площ, почти 90 пъти по-голяма от тази на Ню Йорк. 
Ройтерс стана свидетел на изсичането на дървета от булдозери и на говеда, които се разхождат по сухата земя, по време на пътуване през Гран Чако - важно място за поглъщане на въглеводород, което често се пренебрегва, като се има предвид значимостта на тропическите гори на Амазонка на север. 
В много страни са въведени правила за внос, целящи да възпрат незаконното обезлесяване, а Аржентина прие закон за горите през 2007 г. Местните служители обаче заявиха, че регионалното правоприлагане може да бъде неефективно, а ниските глоби често не са достатъчно възпиращо средство. 
Теофила Палма, фермер от Гран Чако, казва, че изсичането на горите в близост през последните години е оказало очевидно въздействие върху местния микроклимат.
"Откакто се извърши прочистването, температурата е още по-висока. А вятърът нахлува от север, без да има какво да го спре."
Мариела Сото, дребен земеделски производител от Позо де Мортеро, казва, че много местни производители са загубили животни, тъй като изсичането на горите означава, че "почвата ерозира и пасищата вече не растат". 
Някои местни жители обаче изтъкват значението на износа на земеделски продукти за създаването на работни места и развитието на региона, в който половината от населението живее в бедност, като често изкарва прехраната си от земята, продавайки традиционни занаятчийски продукти или работейки без договор. 
"Да осъждаме обезлесяването, означава да осъждаме хората на бедност", казва Хуан де Хаген, ветеринарен лекар и управител на ферма също от Лас Ломитас. Той изразява надежда, че законите на ЕС за обезлесяването няма да засегнат благосъстоянието на жителите на Гран Чако. 
"Европейският съюз трябва да спазва законите на всяка страна от Меркосур (най-голямото обединение на държави в Южна Америка, в което влизат Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела и други)", коментира де Хаген. "Европа изсече цялата си гора и не плаща никакви санкции." 
За Нуле проблемът на глобалните търговски сделки и далечните регулации е, че не обръщат внимание на хора като нея, въпреки че могат да нарушат естествения ритъм на живота ѝ. 
"Споразумението е за икономическия и бизнес свят", казва тя.
"За нас, като общност на коренното население, реалността е, че ние не сме част от тези споразумения. Ние никога не сме участвали в преговорите. Никога не са ни вземали предвид."
