Местните жители се страхуват от бедствие, тъй като Преспанското езеро в Северна Македония се отдръпва
Лодката на рибаря Ванчо Василевски често засяда на плитчина, когато той плава по Преспанското езеро, едно от най-старите езера в Европа, в което живеят над 2000 вида риби, птици, бозайници и растения, което е знак за това колко много вода губи езерото.
"През последните два-три месеца водата е спаднала с 36 сантиметра, а през последните дни вероятно с още два или три сантиметра", казва Василевски, който е в края на 60-те си години.
"Тя ще се понижи още. Няма дъжд, няма зима, няма сняг, няма реки. Само една река се влива в езерото... Това е бедствие, природно бедствие."
Спадът продължава с десетилетия - водата в Преспанското езеро, което се намира високо в планината и е на възраст 5 милиона години, сега е с повече от 8 метра по-ниска от тази в края на 70-те години на миналия век. В доклад от 2022 г. НАСА посочва, че сателитните снимки показват, че езерото е загубило 7% от площта си и половината от обема си между 1984 и 2020 г. 
С площ около 260 квадратни километра, повече от два пъти по-голяма от тази на Париж, повече от две трети от езерото принадлежи на Северна Македония, а останалата част - на Гърция и Албания. 
Програмата на ООН за развитие (ПРООН) предупреждава, че някои видове диви животни в езерото са застрашени от изчезване поради унищожаването на местообитанията им чрез вредни земеделски практики, ерозия, непречистени отпадъци и отпадни води. 
Всяко спадане на нивото на водата може да повлияе на Охридското езеро - много по-голямо езеро, което се намира само на 10 км от Преспа и което черпи около една трета от водата си от Преспа. 
Според природозащитниците липсата на дъждове, изпарението и прекомерното използване на вода за напояване от трите държави са основните причини за загубата на вода. 
Драган Арсовски, биолог от базираната в Скопие неправителствена организация Македонско геологическо дружество, казва, че нивото на езерото се е повишавало и понижавало през вековете и природата е оцеляла. Но днес хората не успяват да се приспособят и да вземат мерки. 
"Има някои неща, когато става въпрос за глобалното изменение на климата, които просто не можем да променим и трябва да се адаптираме към това, което предстои. Някои неща може би можем да променим, като например ежедневните ни навици", казва той. 
Използването на пестициди от овощарите е довело до бързото нарастване на биомасата, което застрашава ендемични видове. 
"Всички пестициди отиват в подземните води, в езерото, те отиват навсякъде и са много опасни за Преспа", казва Менде Пандевски, който бере сливи в близост до езерото. 
