По-топлата и по-киселинна вода намалява концентрацията на карбонат - съединение, необходимо на ракообразните за образуване на черупките им.
За Унг Бун, 39-годишен рибар от южната камбоджанска провинция Кеп, дните, когато се е връщал у дома с богат улов на раци, изглежда отдавна са отминали.
Една сутрин, когато изважда мрежата си, той открива само едно ракообразно. Унг Бун пуснал рака - мъжки, който бил твърде малък - обратно в морето.
"Чувствам се отчаян, че не мога да събера дори един рак на ден, докато преди около пет години щях да уловя около 10-20 кг раци. Вчера сутринта улових около четири-пет рака", казва той.
По-късно той изважда от кофата три рака - женски с яйца - и ги пуска обратно в морето.
Освобождаването им е действие, което Унг Бун не би направил преди няколко години, което е част от кампания за опазване на околната среда, към която той се присъединява тази година и която има за цел да осигури по-устойчиво бъдеще за улова на раци.
Провинциите Кеп и Кампот са известни сред местните жители и чуждестранните посетители с вкусните си раци, но рибарите там са обезпокоени от малкия си улов - тенденция, която експертите обясняват с по-топлото море.
По данни на Института за климатични промени към Университета на Мейн от 2010 г. насам в океаните по крайбрежието на Камбоджа все по-често се наблюдават температурни скокове над нормалното.
Нарастващите емисии водят и до по-високи нива на въглероден диоксид, който се разтваря в морето и понижава нивото на pH. По-топлата и по-киселинна вода намалява концентрацията на карбонат - съединение, необходимо на ракообразните за образуване на черупките им.
Прекомерният риболов, който се дължи на нарастващото търсене от страна на потребителите, също не помага.
Кампанията на правителството на Камбоджа за освобождаване на раци датира от 2010 г., но тази година то започна да работи с организацията с нестопанска цел Wild Earth Allies. От юли насам хората от рибарската общност, които участват, са награждавани с подаръци. 
Когато Унг Бун и други участници уловят раци, те или ги пускат обратно във водите, където е малко вероятно да бъдат уловени, или ги носят у дома, за да ги отглеждат, докато се излюпят малките.
Те също така са спрели да използват рибарски мрежи с по-малки отвори, така че да не се улавят по-млади раци.
Но участието на Унг Бун в кампанията води до още по-малък улов и напрежение вкъщи.
В деня, в който уловил само един рак, за да го пусне, той спечелил само 40 000 риела (10 долара) за уловената риба - пари, с които платил за литър бензин за лодката си. Рибарят второ поколение има и две малки дъщери, чиито училищни такси възлизат на 1 млн. риела (240 долара) месечно, и дължи 10 000 долара по банковия кредит, който е взел, за да купи лодката. 
"Условията ми на живот сега са изключително трудни, защото не можем да уловим толкова много раци или риба. Едва ли мога да си позволя да си купя бензин, за да изляза да ловя риба, или да платя училищните такси на децата си и така се сблъсквам с проблеми със семейството си", казва Унг Бун.
Въпреки това той вярва в програмата за освобождаване на раци.
Унг Бун казва, че е пуснал на свобода стотици женски раци в рамките на кампанията, както и хиляди малки рачета от своята "банка за раци" - домашна инсталация, където яйцата на раците се излюпват, преди да бъдат върнати в морето. 
На участниците в "банката за раци" се плаща по 50 000 риела (12 долара) на месец от местната рибна администрация, казва служител.
Участниците се насърчават също така да публикуват снимки и видеоклипове в профилите си в социалните медии при пускането на раците, за да спечелят по-широко признание и приемане на кампанията.
"Ако селяните видят работата ми, много от тях няма да разберат какво правя", казва Унг Бун.
"Ако обаче продължа да правя това и по-младото поколение види какво правя, тогава ще може да тръгне по моите стъпки и това ще помогне за опазването на раците, за да можем отново да ги събираме в по-голямо количество."