Властите съобщиха, че "Отис" е най-мощният ураган, удрял някога тихоокеанското крайбрежие на Мексико.
В опустошения от бурята мексикански крайбрежен град Акапулко една свещ трепти в ъгъла на дома на стилистката Нели Валадес, където тя е поставила олтар за Деня на мъртвите в чест на съпруга си и майка си, починали от рак.
Миналата седмица ураганът "Отис" опустоши морския курорт, като остави след себе си около 100 загинали или изчезнали, разруши домове и прекъсна комуникациите. Подобно на много други жители, Валадес е останала без работа и изпитва затруднения да намери стоки от първа необходимост.
Тя само периодично има ток в къщата си, откакто ураганът от пета категория предизвика големи разрушения в града с население близо 900 000 души.
Но Валадес не е готова да се откаже от ритуала за почитане на починалите близки в Деня на мъртвите - една от най-дълбоко вкоренените мексикански традиции.
"Много е трудно, защото нямам работа, нямам доходи, но не можех да пропусна тези дни заради хората, които ни напуснаха: съпругът ми и майка ми", казва тя.
Властите съобщиха, че "Отис" е най-мощният ураган, удрял някога тихоокеанското крайбрежие на Мексико. Бурята набра необичайна сила, което опроверга първоначалните прогнози. 
Десетки хора все още са в неизвестност, а помощите пристигат бавно. Някои от жителите пропуснаха обичайното събиране за Деня на мъртвите на основното гробище в града, защото бяха заети с търсене на питейна вода, храна и електричество за зареждане на мобилните си телефони. 
Букети от невен - цвете, което традиционно се използва на олтарите, за да насочва духовете към домовете им - бяха наредени по главните улици, заедно с купчините отломки от разрушените къщи и магазини. 
За мнозина невенът, който се продаваше за 200 песос (11.41 долара), което е около четири пъти повече от обичайната цена, беше непосилно скъп. 
Валадес успяла да купи няколко букета, които поръсила на пода пред олтара си във вторник вечерта, за да маркира пътя, по който духовете на съпруга и майка ѝ да се върнат на гости. 
"За мен те не са си отишли, те все още са с мен", казва тя. И допълва: "Каквото и да ѝ трябваше, щях да направя олтар." 
