През есента в Източните Родопи все по-често могат да се чуят дълбоките възгласи на мъжките елени лопатари и благородните елени, които известяват за интензивен размножителен период.
През есента в Източните Родопи все по-често могат да се чуят дълбоките възгласи на мъжките елени лопатари и благородните елени, които известяват за интензивен размножителен период. Тогава е времето за "сватбата" на тези видове, успешно възстановявани в района на Родопите през последните години. 
През последните десетина години се полагат усилия за възстановяване и увеличаване популацията на двата вида едри елени – благороден елен и лопатар. Основна заслуга за връщането на елените сред природата имат фондация "По-диви Родопи", която си сътрудничи за това с местните ловни сдружения. Процесът по връщане на елените в Източните Родопи се смята за най-мащабното реинтродуциране на тези видове в България за последните 50 години. Разположеното в района ловно стопанство "Студен кладенец" от своя страна се счита за най-голямото находище в България, а по някои данни и в Европа, на елени лопатари, отглеждани без огради. В момента в Източните Родопи има около 3000 свободно живеещи елени лопатари, което е и най-голямата популация в България. 
Сватбуването на благородния елен най-често е от края на август до края на септември. Животните изминават големи разстояния. Мъжките понякога могат да се отдалечат на 50 километра от родното си място, но когато започне периодът за сватбуване, те се завръщат заедно с женските, образувайки групи. За жалост този вид елен, преследван от ловци и бракониери, е бил почти изчезнал в България. В момента в Източните Родопи популацията се възстановява плавно, но все още благородните елени са сравнително малък брой и повечето от тях не са достигнали полова зрялост, за да се включат в ативни битки помежду си. 
Сватбуването на елена лопатар най-често продължава около месец, започвайки през последните дни на септември и приключвайки в края на октомври. Когато времето е по-хладно, сватбуването е по-интензивно. През последните години, поради по-топлата есен, животните са по-вяли и се случва сватбуването да не е толкова атрактивно и с по-малко битки, споделя експертът по биоразнообразие на фондация "По-диви Родопи" Стефан Аврамов. 
Елените лопатари образуват големи стада по време на сватбуването. В района на язовир Студен кладенец има няколко стари сватбовища, на които се събират над 200 животни. 
Лопатарите са сред животните с най-впечатляващите вокални дадености по нашите ширини. Техният сватбен вой може да се чуе на стотици метри. Мъжкарите, наричани рогачи, инвестират много време и енергия в привличане на женско внимание. По време на сватбуването елените лопатари стават изключително активни, променят поведението си и в името на бъдещо си потомство мъжките се съревновават яростно за вниманието на женските. При елените освен оглушителен, размножителният период е и изключително разточителен като разход на енергия. 
Възгласите на елените огласяват гората най-силно след мръкване, като през деня постепенно утихват. Мъжките обикалят своите противници, издавайки ревове. Обажданията им не само привличат женските, но и възпират конкурентите. Техните призиви съдържат голямо количество информация, неразбираема за човешкото ухо, включително статута им в стадото и размера на противника. Така елените не губят време в битки с противници, които не са в тяхната "категория". 
Подрастващите елени обикновено реват най-силно, тъй като по-трудно успяват да си намерят женски. Те най-често се оттеглят безславно, без да губят сили в неравностойни битки с възрастни и по-опитни противници. 
Учените са установили пряка връзка между силата на възгласите на мъжките елени и успеха сред женските, но все още има много неясноти. Редица изследвания потвърждават, че елените, които издават ревове с дълбоки, ниски тонове, обикновено са доминиращи и могат да се похвалят с по-голям харем. При някои бозайници, включително и хората, ниските тонове са свързани с високи нива на хормони като тестостерон и високо социално положение. С напредването на размножителния сезон, продължителността и силата на ревовете намаляват, а това веднага се отчита като проява на слабост от съперниците и женските. 
Освен възгласи, елените оставят и други скрити и явни сигнали към противниците си. Те маркират територията около "сватбовищата" с урина и особена миризма, отделенa от мирисните жлези, разположени в копитата им. Благодарение на тези знаци слабите и младите отпадат още в началото на съревнованието. Само силните и по-зрели мъжки мерят сили в боевете. Те включват ритуално блъскане с рога, като се следват установени правила и нараняванията са рядкост. За последните десет години няма данни за загинали по време на сватбуване елени в Източни Родопи. 
Докато трае сватбуването мъжките събират група от 4 до 30 кошути и ревностно ги пазят oт конкуренти. Победените напускат полесражението, но често младите и неопитни елени продължават да се навъртат около сватбовището с надежда, че могат да достигнат до женска. Ако навлязат в територията на победителя, те бързо биват прогонвани. Само най-силният елен, доказал се в битките, опложда няколко женски. Това е гаранция, че генетичнит материал е качествен. Слабите и млади животни остават без възможност да се сдобият със собствено поколение. 
По време на размножителния период елените губят около 20-22% от теглото си. След сватбуването мъжките напускат стадото и се отделят на спокойствие, за да се хранят по-интензивно и подготвят за зимата. 