Температурите в река Нагара са се повишили до 30 градуса по Целзий, което забавя периода на хвърляне на хайвера на аю с един месец.
Кормораните са постоянно присъствие в живота на Юичиро Адачи и когато е бил малък, е плакал винаги, когато някоя от птиците на семейството му е умирала.
Сега, на 48 години, Адачи продължава да се грижи за птиците си, като всяка сутрин ги вади от кошниците и ги гали по дългите вратове, за да се увери в тяхното здраве и да поддържа връзката с тях.
"За мен кормораните са моите партньори", казва той.
Адачи е 18-ото поколение в семейството си, което е майстор на риболова с корморани, и един от около 50-те души в Япония, които продължават 1300-годишната традиция да използват обучени птици за лов на риба. Това се счита за идеалния начин за улов на сладката речна риба аю, а семейството му има наследствен мандат да доставя деликатеса на японския императорски дом. 
Методът, известен като укай, някога е бил широко разпространен в Япония, а негова версия се практикува и в Китай. Днес обаче той се поддържа предимно от туристите, които наблюдават как рибарите и техните птици донасят улова.
Сега промените в околната среда правят рибата все по-рядка и дребна, което застрашава живота на рибарите, известни като ухо, и техните ята.
"Ходя до реката всеки ден, за да мога да усетя промените", казва Адачи, който почти четири десетилетия работи по река Нагара в Озе, град в централната префектура Гифу.
При залез слънце между май и октомври той се качва на лодка заедно с помощник, кормчия и около 10 корморана, завързани за врата и тялото. Кошница с огън се размахва над тъмната река, събуждайки аю от местата за почивка сред камъните долу. Кормораните ги хващат, но каишката не позволява на по-големите риби да попаднат в хранопровода на птиците.
Птиците пуснат рибата в кофа. А от близката лодка за наблюдение туристите наблюдават спектакъла на пръскащите се пера и танцуващия огън.
Както често се случва в наши дни уловът е малък. Гостите на традиционна гостилница ''ryokan'', управлявана от семейство Адачи, се хранят с осолена и печена на скара риба аю, но тя се доставя от местен търговец на риба.
Адачи обяснява недостига на риба с времето, което според него е станало по-непредсказуемо, с по-малко дъждове и наводнения на някога спокойната река. Изграждането на прегради срещу наводнения е довело до това, че по-малки камъни и пясък са запълнили дъното на реката, пречейки на по-големите скали, които са местообитание на аю.
"В миналото е имало само големи камъни, но сега те са малки", казва той. "Пясъкът и чакълът са се увеличили, а заедно с това и рибите са станали по-малки."
Екологичните проучвания потвърждават опасенията му. Температурите в река Нагара са се повишили до 30 градуса по Целзий (86 градуса по Фаренхайт), което забавя периода на хвърляне на хайвера на аю с един месец, казва доцентът от университета Гифу Морихиро Харада.
Рибите обичат да се хранят с водорасли, които растат върху големи камъни, казва Харада, но тези камъни са станали по-малко след многократните дейности за борба с наводненията, извършвани от органите за управление на реката.
Надолу по течението на реката от Озе, в град Гифу се извършва по-голяма, по-ориентирана към туризма дейност. Флотилии от лодки позволяват на посетителите да ядат и пият, докато наблюдават рибарите и птиците.
Същите промени в околната среда се отразяват и на този бизнес, като бурните води понякога изтласкват туристическите лодки от курса или водят до отмяна на пътувания. 
За да се пребори с нарастващия брой загубени работни дни, органът за икономическо развитие, известен като ''ORGAN'', пробно е изградил палуба за наблюдение на реката, опитвайки се да пресъздаде преживяването с лодка във вечерите, организирани от чираци гейши и други традиционни изпълнители. 
"Искахме да предложим по-изтънчено и по-качествено преживяване", казва ръководителят на ''ORGAN'' Юсуке Каба. 
Изправен пред несигурно бъдеще, Адачи може само да почита миналото и да се грижи за настоящето. В дома си той се моли пред светилища, посветени на предците му от племето ушо. А в двора се грижи за своите 16 птици. 
Синът му Тойчиро помага на лодката и се обучава да стане следващият майстор рибар.
Тойчиро иска да продължи традицията. Но засега 22-годишният младеж прекарва дните си в работа с компютър в предприятие за производство на високопрецизни металорежещи машини - вид индустрия, която трансформира японската икономика и общество в следвоенния период.
"Искам синът ми да наследи работата ми, но е трудно да се издържам", казва Адачи.
"Ако вече не можем да ловим риба, мотивацията ни изчезва и няма смисъл от това, което правим."
