Изложбата "Невидима София" насочва общественото внимание към проблема за опазването на архитектурното наследство и може да бъде разгледана до 7 декември в галерията на открито в Градската градина пред Народния театър.
"Няма как да остане незабелязан този прилично запазен и добре декориран софийски дом. Засводените прозорци с украсени рамки, големият фронтон над вратата и опасаният с цветя под на изпъкналия балкон придават неподправена красота на сградата."
Това пишат организаторите на изложбата "Невидима София" за сградата на ул. "Княз Борис", заснета от Георги Величков.
Изложбата, организирана от "Програмата", ни връща назад във времето, разхожда ни по забравени улици, привлича вниманието към скритите съкровища на сецесионовата архитектура и ни припомня колко ценно е да опитаме да съхраним миналото си. Едно такова скрито съкровище е тази сграда на ул. "Ивайло" 24, чийто архитект според организаторите заслужава уважение, защото смело е импровизирал, създавайки такава красива и нестандартна къща.
"Тя елегантно обединява в себе си много и разнообразни архитектурни елементи. Заострeният покрив на кулата е комбиниран с колони, изваяни във фасадата, а огромният балкон вдясно от нея завършва с арки, които водят към вътрешността на жилището. Сградата е перла, която една реновация би превърнала в истински диамант", казват още те.
Майсторството на всички родни и чуждестранни архитекти, изменили лицето на града между Освобождението и Втората световна война, все още цъфти по столичните фасади с онези изящни детайли, които превръщат сградите в произведения на изкуството. Такова произведение на изкуството е сградата на ул. "Бачо Киро" 51, уловена от Бони Бонев.
"Потънала в зеленина, която постепенно превзема стените ѝ, тази сграда е вкопчена във вечна прегръдка с природата. Над дългия ѝ балкон като лиани се протягат паразитни растения, а под тях край прозорците личат контрарелефи на стилизирани листа", казват за нея от "Програмата".
Днес обаче много от тези еталони на естетика и култура тънат в забвение, невидими за погледа на забързания в делника жител на града. Пример за такава сграда е тази на ул. "Св. св. Кирил и Методий" 35, която организаторите на изложбата наричат Къщата на чудесата.
"Олющена мазилка, следи от някога съществувалия балкон и много графити, сред които и надпис "не паркирай" – това се открива по фасадата на тази стара софийска сграда. От къщата на ул. "Св. св. Кирил и Методий" не е останало почти нищо освен видимите следи от времето, изразени в показалите се на места червени тухли, гниещи дървени елементи и счупени прозорци", казват от "Програмата".
Именно тези скрити в сянка сгради, отварящи портал към отминали епохи, улавя изложбата "Невидима София", която може да бъде разгледана в галерията на открито в Градската градина пред Народния театър "Иван Вазов" до 7 декември.
Сградата на ул. "Будапеща" 14, заснета от Никола Николов, е пример за това как пукнатините в мазилката разкриват слоеве история. Според организаторите на изложбата на размерът на сградата е впечатляващ: "Сградата прилича на кръстоска между градска къща и голяма ЖСК, какъвто може би е и случаят с нея. И макар това да е била кооперация за различни семейства, визията е по-скоро на фамилна къща", казват още те.
Каменни исполини надничат под балкони и стрехи, орнаменти пълзят по фронтоните, а брезенти се веят като театрални завеси, приветстващи истинските звезди на софийската сцена – зданията, отражения на душата на града.
Един от много софийски исполини наднича на фасадата на сграда на ул. "Княз Борис I" 116, заснета от Никола Николов.
"Плановете за изграждане на сградата дава собственикът ѝ – военният инженер генерал-майор Симеон М. Добревски. По-късно е купена от княз Кирил Преславски, когато се ражда първото дете на брат му цар Борис III и царица Йоанна – княгиня Мария Луиза. Малкият еркер на втория етаж се поддържа от две фигури на атланти: "мъдър старец" и "красив младеж", дело на скулптора Александър Андреев", разказват от "Програмата".
В предизвикателството да покажат "невидимата София" и да насочат общественото внимание към опазването на културното наследство, се включват петима фотографи - Георги Величков, Бони Бонев, Никола Николов, Ваньо Димитров и Георги Андинов. Повечето от тях не се занимават с фотография на градска среда, но въпреки това създават въздействаща колекция от черно-бели снимки.
Сградата на снимката се намира на ул. "Ангел Кънчев" 17 и е заснета от Ваньо Димитров. Организаторите на изложбата казват следното: "Изящните пластични декорации, които обгръщат отвсякъде този софийски дом, му придават неповторима визия, а по еркера почти няма недекорирано място. Най-отгоре пък има тераса с изящен метален парапет. Красива метална порта води към вътрешността на двора, където се намира входната врата, покрита с богата дърворезба. Над нея могат да се разчетат инициалите М.Б."
Всяка фотография в изложбата "Невидима София" е парченце от пъзела, а общата картина хвърля светлина върху скритата София, за да разцъфне отново, видима, осезаема и жива.
"Фасадата на този софийски дом на ул. "Шейново" 18 предлага интересни елементи. Венци от сплетени листа красят стените ѝ, а в средата гордо стои голям надпис В.С. - може би някогашният собственик на този красив дом. Жалко, че на места фасадата е вече поддала и разкрива тухлите ѝ. На последния етаж по фасадата могат да се забележат женски фигури", разказват организаторите.
"Сама по себе си къщата на "Братя Миладинови" 76 не може да се похвали с впечатляващ външен вид, но когато се заровим в нейната история, откриваме неподозирани детайли. Наречена Къщата на касапина, в края на 20-те и началото 30-те години тя е принадлежала на касапина Тасо Талев. При по-внимателно вглеждане откриваме една от двете скулптурни фигури, символизиращи професията на собственика - глава на прасе. За съжаление днес втората глава, тази на овен с извити рога, вече не съществува, унищожена при изграждането на металната гаражна врата", казват организаторите на изложбата. 
"Бихме могли с лекота да подминем на пръв поглед с нищо незабележителната сграда на ъгъла на "Цар Симеон" и "Средна гора". Когато се вгледаме по-внимателно обаче, забелязваме една особена дуалност на фасадите - сякаш постройката е заседнала на границата между минало и настояще, а таванските прозорчета от двете ѝ страни надничат в различни времена", разказват от екипа на "Програмата". 