Около 165 000 украински тийнейджъри на възраст между 13 и 18 години са регистрирани като бежанци в Полша, според данни от януари на Службата за чужденците.
Преди две години украинските тийнейджъри бяха заети с приятелства, влюбвания и изпробване на нови неща, също като връстниците си в други страни.
Но плановете и мечтите бързо бяха разбити от руската инвазия, започнала на 24 февруари 2022 г., която принуди много млади хора да напуснат домовете, приятелите и училищата си и да изградят ново съществуване в чужда страна.
Десетки хиляди украински тийнейджъри се озоваха в съседна Полша, някои със семействата си, а други без тях, сред милионите бежанци, които избягаха в други европейски държави. Близо 6 милиона украинци остават разселени извън страната, показва проучване на Световната банка.
Две години по-късно много от тях са се установили в нов живот. Някои от тях обаче се борят с безпокойство, гняв и отчаяние, както и с чувството за неопределеност, тъй като обмислят възможността един ден да се завърнат в Украйна, ако конфликтът приключи.
Преходът към зрелостта може да бъде труден, а опасността и смущенията, причинени от войната, го направиха още по-труден.
Маргарита Чикалова, която през март навършва 17 години, напуска родния си град Херсон в Южна Украйна заедно с майка си през април 2022 г., след като в продължение на седмици спи в едно мазе, докато руските войски окупират града, страхувайки се за живота си. 
Те бягат в Молдова, след това в Румъния, преди да се установят в полския град Гдиня. Започва да учи полски, като се опитва да се впише в новото си полско училище, но първите шест месеца са трудни. 
Чикалова казва, че поддържа връзка с някои от най-близките си приятели у дома, но въпреки това се чувства самотна. През декември 2022 г. й изпращат снимки на апартамента й в Херсон, който е бил разрушен от бомба.
"Просто започнах да плача, плаках много силно, защото в този момент разбрах, че всичко, което имах, просто е изчезнало. Просто го няма, домът е изчезнал, нищо не е останало", спомня си тя, а очите ѝ се насълзяват.
За да се справи с депресията, ученичката се включва в театрални курсове, които ѝ позволяват да изразява емоциите си на сцената и ѝ помагат да намери нови приятели.
"Някои хора казват, че домът не е мястото, където живееш, но домът е мястото, където се чувстваш добре, а аз се чувствам добре на сцената, с близките ми хора. Това е моят дом."
Около 165 000 украински тийнейджъри на възраст между 13 и 18 години са регистрирани като бежанци в Полша, според данни от януари на Службата за чужденците.
Някои от тях се събират в Blue Trainers - обществено пространство в търговски център в Гданск, където играят настолни игри, билярд и тенис на маса. Най-вече се свързват със своите украински и полски връстници.
Дастин Суски, който работи като психолог и е вицепрезидент на фондация "Фоса", специализирана в подкрепа на психичното здраве, казва, че пристигането на украинските тийнейджъри първоначално е довело до конфликти с полските деца.
С течение на времето чувството за отчуждение отслабва, тъй като много украинци се научават да говорят полски.
Записването за спорт е особено популярен начин за справяне с шока от войната сред младежите.
"Те откриват тук спортни клубове, където могат да тренират, започват да изграждат своя тийнейджърски живот, живота на млад човек тук, в Гданск", казва Суски.
"Но мисля, че надеждата за завръщане в Украйна)покълва в съзнанието им. И това е нещо като да си в чакалнята."
Суски казва, че за много от момчетата мисълта да се бият за Украйна поставя дилеми, които биха се оказали трудни за разрешаване дори от възрастните.
"Тези, които навършват 18 години, започват да мислят за войната и фронтовата линия, говорят ни за това. Мисля, че това беше много по-силно непосредствено след началото на войната." 
Според действащото законодателство украинците не могат да бъдат мобилизирани до 27-годишна възраст, но много по-млади мъже са се записали като доброволци да служат във въоръжените сили. 
Петнадесетгодишният Андрий Нонка от Харков пристига в Полша на рождения си ден, 6 март 2022 г., заедно с майка си. Баща му остава в Украйна. От време на време той изпитва силно желание да се върне у дома, за да види приятелите и баща си.
Присъединяването към боксов клуб му помага да намери нови приятели и сега гледа на Полша все повече като на възможност да си намери добра работа, вероятно в областта на информационните технологии.
"Мисля, че заради войната узрях по-бързо", казва Нонка.
"Засега ми е трудно да кажа къде е моят дом. Засега домът ми е в Украйна."
Дария Виноградова, на 17 години, също от Харков, е оставила родителите си и казва, че вече не иска да се връща.
"Не искам да се връщам, защото Харков е разрушен толкова много, че няма към какво да се върна. Понякога ще се връщам, за да посетя родителите си, но искам да остана тук".