Отказвайки се от модерната алпинистка екипировка, жените се катерят, облечени в своите многопластови поли и жилетки - въпреки че сменят шапките си с каска и добавят шипове за катерене към обувките си.
Джулия Киспе Тинкута си спомня първия път, когато е достигнала върха на боливийската планина Уайна Потоси, където тя и други жени от коренното население Аймара дълго време са работили като готвачки или са били шерпи на други алпинисти.
"Когато пристигнах на върха, се почувствах като във въздуха, като в рая", казва 35-годишната жена, докато отново изкачва планината с височина 19 974 фута (6 088 метра) с малка група, всички облечени в традиционното облекло "cholita" с развяващи се червени поли и носещи вещите си в цветни одеяла.
"От планината видях светлините на град Ла Пас, които блестяха като звезди. В този момент си помислих, че никога няма да спра да се изкачвам." 
Отказвайки се от модерната алпинистка екипировка, жените се катерят, облечени в своите многопластови поли и жилетки. Все пак дамите сменят шапките си с каска и добавят шипове за катерене към обувките си. 
Те казват, че са покорили аржентинския Аконкагуа, най-високия връх в Северна и Южна Америка с височина 22 838 фута (6961 м), както и Охос дел Саладо, най-високия вулкан в света, на границата между Чили и Аржентина. 
Сега се подготвят - и търсят финансова подкрепа - за изкачване на още по-висок връх: Еверест. 
"Искам да бъда първата жена с пола, която ще достигне върха на Еверест, защото искам да размахам нашите поли и знамето на Боливия", казва Елена Киспе Тинкута. 
Жените казват, че дългогодишният им опит в живота на голяма надморска височина и носенето на тежки товари ще им помогне, ако успеят да стигнат до Хималаите. 
Групата чувства близост с шерпите, които водят чуждестранните алпинисти до Еверест.
"Бих искала да се срещна с шерпите и да споделим нашите истории за планините", казва Елена.
"Бих искала да бъда там, да се запозная с техните животни. Шерпите са почти същите като нас."
