Според проучване, поръчано от компанията и публикувано през декември, малката река в Кривел е замърсена с тежки метали. В почвата са открити повишени количества олово, арсен и кадмий.
Преди зазоряване 78-годишната Вукосава Радивоевич приготвя закуска за съпруга си, след което отива в Кривелий, Сърбия, за да охранява барикада, която спира камионите, влизащи в открита медна мина, която според жителите замърсява местната земя и вода.
Радивоевич е една от двете дузини жени, които от януари насам се сменят денем и нощем на малък мост в Кривел, за да протестират срещу мината, управлявана от дъщерно дружество на китайската компания Zijin Mining, която доминира над околността и навлиза в домовете им.
Докато съпрузите им работят, жените се борят да убедят компанията да премести селото им далеч от това, което те описват като непрестанен шум, трусове и замърсяване.
Zijin вече е преместила много от жителите на селото. Но повечето от тези, които остават, са власи - православни християни, които са запазили своя език и обичаи през вековете. Те искат да се преместят заедно.
"Принудени сме да блокираме пътя, защото сме отровени, всичко е замърсено, вече не можем да отглеждаме зеленчуци", казва Радивоевич.
"Просто искаме да сме в безопасност, извоювали сме си това право."
Дъщерното дружество на Zijin, Serbia Zijin Copper, призна за проблемите, които според него са наследени от местна компания, когато е поело дейността през 2018 г.
Според проучване, поръчано от компанията и публикувано през декември, малката река в Кривел е замърсена с тежки метали. В почвата са открити повишени количества олово, арсен и кадмий.
"Обектът е страдал от сериозни преки емисии на газове и отпадъчни води, което е довело до силно замърсена околна среда, включително въздух, реки и почва", се казва в изявление на компанията до Ройтерс.
Компанията казва, че е инвестирала над 100 млн. долара за намаляване на въздействието върху околната среда, включително за подобряване на рециклирането на отпадъчните води.
Zijin заявява, че е "посветена на формулирането на планове за преместване с прозрачност и справедливост" и е в контакт с всички засегнати страни. Местен служител заяви, че се надява преместването да бъде извършено до края на 2025 г.
Тази седмица Zijin се съгласи да спре преминаването на големи камиони през селото, каза лидерът на общността Ясна Томич, което е знак, че жените са постигнали известен успех. Жителите временно вдигнаха блокадата, за да позволят на компанията да завърши някои работи. 
Някога Кривел е било оживено село, заобиколено от зелени хълмове. Всяка година в него се провеждал панаир, който привличал посетители от съседните села.
След това през 70-те години на миналия век, когато Сърбия все още е част от Югославия, започва добив на полезни изкопаеми. Концентрацията на серен диоксид във въздуха станала толкова висока, че прогаряла дупки в найлоновите чорапогащи на жените, разказват местните жители.
Оттогава стандартите са се подобрили, но производството се е увеличило четири пъти, откакто Zijin е поела управлението, което означава повече камиони и повече прах, казват жителите. 
Пейзажът е белязан от купчини минни отпадъци. Линии от оранжеви камиони се изнизват нагоре по кафявата долина. Стените на къщите са напукани от трусовете, причинени от подземните експлозии, казват жителите.
Броят на децата в училище е намалял с две трети, казва пенсионираната учителка Алекса Радонич, тъй като младите семейства са се изнесли. Панаирът е спрян преди години.
Барикадата, издигната през януари, се превръща в символ на непокорството на Кривел. С течение на времето тя се превръща във втори дом за жените: вътре се отоплява с печка на дърва и има телевизор. Съседите се отбивали при тях с леки закуски и кафе. Понякога компания им правели кучета.
"Един ден стоях в центъра на селото и виждах как камион след камион минават през него. Малкият мост се люлееше под тежестта им", разказва Радивоевич.
"И тогава казах на внучката си, че трябва да се направи нещо."
Домакинята Мария Буфанович, 53 г., е сред първите, които изграждат барикадата.
"Тук няма живот", казва тя. "Искаме да се преместим заедно."
Междувременно жителите на селото обсъждат къде могат да бъдат изпратени. Компанията е предложила район в близост до друга мина Zijin, казва лидерът на общността Томич.
"Искаме и това ново село да се казва Кривел. Разбира се, там няма да има река, но искаме да преместим църквата, библиотеката и училището".
38-годишната медицинска сестра Тамара Новакович вдига юмрук, докато позира за снимка до барикада в село Кривел, Сърбия.
"Аз съм родена тук, децата ми са родени тук, те ходят на училище тук", казва Новакович по време на интервю за Ройтерс.
"Село Кривел трябва да продължи да живее, можем да бъдем преместени само със следната инфраструктура, училище, църква..."
57-годишната Елка Косич, която е продавачка, позира за снимка до семейната си къща в селото.
"Идвам тук всеки ден от съседния град Бор, където живея сега, за да подкрепям брат си и другите жители на селото".
20-годишната Мария Янкучич, студентка, позира за снимка в магазина за хранителни стоки, в който работи.
"Надявам се на ново село в спокоен район".
Милосава Фуфанович, учителка в начално училище, седи на дивана си, докато позира за снимка, в семейния си дом в село Кривел.
"Искам да има ново село Кривел. Трябва ми парче земя, църква и гробище", казва Фуфанович по време на интервю за Ройтерс.
"Ако всички хора напуснат барикадата, аз ще остана последна."
40-годишната Деана Йованович, която е професор по антропология, позира за снимка пред миньорския град Бор, недалеч от село Кривел,.
"Очаквам, че героините от селото ще получат това, за което се борят: Йованович заяви по време на интервю за Ройтерс: "Систематична подкрепа от страна на правителството и компанията Zijin, която би могла да им осигури достоен живот".
"Надявам се, че те ще могат да планират собственото си бъдеще заедно."
25-годишната Катарина Томич, която работи на свободна практика, позира за снимка до семейната си къща в село Кривел.
"Очаквам компромис и решение за природата и за хората от нашето красиво село".