Градът се простира на около 40 – 50 km в посока запад-изток.
След миналогодишната поредица на читателя Иван Иванов от Югоизточна Турция, през тази "Дневник" предлага негов фотопоредица от Иран. Връзка към останалите статии от поредицата можете да намерите в прикачените статии под този текст.
Техеран (на персийски: تهران) е столица на Ислямска република Иран и център на Техеранската провинция. Градът е най-големият в страната, един от най-големите в Азия и заема 5-о място по този показател в света.
Заедно с предградията си населението му наброява 18 млн. души. През XX век Техеран е обект на масови миграции от цялата страна. Отличава се с голямо етническо, религиозно и езиково разнообразие. 
Разположен е в северната част на страната – в подножието на Елбурс и на около 90 km южно от брега на Каспийско море. Градът се простира на около 40 – 50 km в посока запад-изток. 
Според официалния сайт на града, названието му произлиза от "дъно" (ته – тех) и остарялата форма за "склон" (ران – ран). Така думата Техеран може да бъде разшифрована като техран – "подножие на планински склон", тоест "Техеран" – град в подножието на планински склон. Тази теория не е лишена от основание, тъй като Техеран действително е разположен на южния склон на планината Точал. 
"Са'дабад" е дворцов комплекс, построен от монарсите Каджар и Пахлави, разположен в Шемиран, Голям Техеран, Иран . Днес официалната резиденция на президента на Иран. 
Комплексът включва повече от 180 хектара естествена гора, улици, алеи, галерии, имения/дворци и музеи. 
Зеленият палат - музей е наричан "най-красивият дворец в Иран". Този дворец е важен поради своето историческо и архитектурно значение. 
След обширни разширения Реза - шах от династията Пахлави пребивава там през 20-те години на миналия век. Неговият син - шах Мохамед Реза Пахлави, се премества там през 70-те години. През 1978 г. президентът Джими Картър остава в двореца по време на посещение в Иран, за да гарантира подкрепата на САЩ за режима. 
След революцията от 1979 г. комплексът става обществен музей. 
Мостът Табиат, буквално: "Мостът на природата", е най-големият пешеходен надлез в Техеран. 270-метровият мост свързва два обществени парка - Taleghani Park и Abo-Atash Park, като обхваща Modarres Expressway - една от основните магистрали в северен Техеран. Думата табиат означава "природа" на персийски език. 
Всеки от двата парка, които мостът свързва, има множество пътеки, водещи посетители до моста. Нямате нужда от билет, напълно безплатно е. На един от етажите има кафене. Свети през нощта. 
Главният архитект на този мост е иранско момиче - Лейла Арагян, която е завършила университета Шахид Бехещи в Техеран със степен по архитектура и строително инженерство.
Ресторанти обслужват клиенти в двата края на моста с места за сядане и павилиони между тях. Някои зони на моста са отворени, за да могат да растат дървета, а самият мост има зелени площи.
Иранците са запалени читатели. Рафтовете с книги в Техеран представят всичко - от поезията на Хафез до прозата на Габриел Гарсия Маркес. Независимо дали търсите произведения на персийски или в превод, Техеран е град на любезни библиофили и можете да намерите всичко, което търсите. 
Tehran Book Garden - Градината на книгите в Техеран, е най-голямата колекция от книги и научни забавления в Иран, изградена на два етажа с площ от 65 000 квадратни метра. Според списание Newsweek това е една от най-големите книжарници в света. 
Кулата "Азади" е висока около 45 метра и е изцяло облицована с рязан мрамор. Поръчан е от Мохамед Реза Пахлави , последният шах на Иран, за да отбележи честването на 2500-годишнината на Персийската империя, и е завършен през 1971 г. Тя също така служи като нулев километър на страната. 
Първото име, свързано с този паметник, е Davāze-ye Kuroš ("Вратата на Кир"), а по време на честванията на стогодишнината Алам, който председателства Съвета на честванията, нарича паметника Davāze-ye Sāhanšāhi ("Императорска порта"). Крайното официално име на паметника е решено преди обявяването на конкурса за дизайн на паметника през септември 1966 г. Бахрам Фарахваши, учен и професор по древни ирански езици, който работи със Съвета на празненствата, излиза с официално определеното име, Šahyād Āryāmehr, тази "врата към Техеран" е наречен Шахиад ("Мемориал на шаха") в чест на шаха ( Мохамед Реза Пахлави ) 
След революцията от 1979 г е била преименувана на Āzādi ("Свобода"). Техеран е известен с този символ почти навсякъде по света. 
Музеят Azadi се намира на нивото на сутерена. Сред най-ранните изложени предмети са квадратни плочи, златни листове и теракотени плочи от Суза, покрити с клинописни знаци. Вътре има знамена от различни страни и много се зарадвах, като видях Българското! 
Дворецът "Голестан" е единственото произведение на провинция Техеран в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Комплексът на двореца "Голестан" се състои от 17 постройки, включително дворци, музеи и зали. 
Дворецът "Голестан", което буквално означава "Дворецът на розите", е бивш царски комплекс на Каджарската династия. Построен е по времето на Тахмасп I – вторият ирански шах от династията на Сефевидите, през 1524 – 1576 г. По-късно е реновиран от Карим хан Занд през 1750 – 1779 г. Комплексът става седалище на Каджарите (1794 – 1925). Дворът и дворецът "Голестан" стават официална резиденция на царското семейство, когато Ага Мохамад хан Каджар избира Техеран за своя столица. 
Дворците му са били използвани за много различни поводи, като коронации и други важни тържества. Комплексът на двореца "Голестан" е пример за сливането на персийското изкуство и архитектура с европейските стилове и мотиви и адаптирането на европейските строителни технологии. 
