Някои експерти смятат, че основен фактор за намаляването на броя на пчелите е изменението на климата, предизвикано от повишаването на температурите в световен мащаб.
Айта Прасад Гурунг виси от скала в Непал, внимателно работейки с дълъг прът с острие в края, за да отреже парчета пчелна пита, след като с дим е изгонил хималайските пчели от домовете им.
40-годишният мъж носи бяла шапка с мрежа на лицето си, за да се предпази от ужилвания, докато виси на 160 фута (50 м) от пропастта по ръчно изработена стълба, изплетена от бамбукови нишки, за да достигне до пчелните семейства.
Сега занаятът, който се предава от поколение на поколение, е все по-застрашен, тъй като според някои експерти повишаването на температурите, предизвикано от изменението на климата, нарушава нормалното развитие на пчелите, наличието на храна за тях и дори опрашването на растенията.
"Миналата година имахме около 35 кошера", казва друг член на общността, Читра Бахадур Гурунг, и добавя: "Сега имаме едва 15."
В продължение на поколения общността на Гурунг в Таап, на около 175 км западно от столицата Катманду, и други села в близките окръзи Ламджунг и Каски, са търсили мед по стръмните хималайски скали.
Екстрактът от пчелни пити, известен още като "луд мед" заради някои опияняващи свойства, които могат да предизвикат халюцинации, се продава за 2000 непалски рупии (1.5 долара) на литър, но селяните изключват прекомерния добив като причина за намаляване на събираемостта. 
Постъпленията, които се разпределят между групата, се стопяват с намаляването на броя на кошерите, казват селяните, въпреки че някои от тях изкарват прехраната си от отглеждането на ориз, царевица, просо и пшеница. 
Тъй като всяка година има по-малко мед за събиране, приходите от тази дейност са намалели през последното десетилетие, казва 41-годишният Хем Радж Гурунг.
"Преди 10 години събрахме около 600 кг мед, който спадна до около 180 кг миналата година, а тази година е само около 100 кг", казва той.
Някои експерти смятат, че основен фактор за намаляването на броя на пчелите е изменението на климата, предизвикано от повишаването на температурите в световен мащаб, но други фактори са обезлесяването, отклоняването на вода от потоците и реките за изграждане на хидроенергийни язовири и използването на пестициди. 
Температурите в Хималаите, където се намират най-високите върхове на планетата, са по-високи от средното глобално увеличение с 1.2 градуса по Целзий, сочат данни на ООН и независими изследвания. 
Световните проучвания показват, че повишаването на температурата дори с един градус се отразява на растежа на пчелите, на наличието на храна за тях и на кръстосаното опрашване на растенията - казва Суручи Бхадвал от Индийския институт за енергия и ресурси (TERI). 
Проучванията показват, че изменението на климата нарушава хранителните вериги на пчелите и цъфтежа на растенията, което се отразява на популациите и на двете в целия свят, допълва Бхадвал.
"По отношение на моделите и това, за което говорим, мисля, че моделите са същите в Непал", казва тя.
Изменението на климата се отразява на хималайските скални пчели по различни начини, казва Сурендра Радж Джоши, специалист по устойчив поминък в Международния център за интегрирано планинско развитие (ICIMOD) в Катманду.
"Твърде много или твърде малко дъжд, интензивен или непостоянен дъжд, както и дълги периоди на засушаване или големи колебания в температурата поставят пчелите под напрежение, за да поддържат силата на колониите и запасите от мед", казва той.
Промените в жизнения цикъл на растенията също предизвикват ранен или късен цъфтеж и колебания в отделянето на нектар и медена роса, казва той и добавя:
"Най-видимият показател за климатичните промени е непостоянното време."
Някои експерти твърдят, че наводненията и свлачищата могат да причинят загуба на местообитания и да свият районите, в които пчелите могат да търсят храна. Намаляването на пчелните популации означава недостатъчно опрашване на високопланинските култури и дивата флора, казва Джоши, който също е експерт по пчелите. 
"Това ще се отрази и на икономиката на селските райони, тъй като ловът на мед е традиция, която се превръща във важна дейност в областта на екотуризма", добавя Джоши.
"Освен от мед и пчелен восък общностите ще загубят приходите си от туризъм."
