Петхилядникът, свързван с библейската легенда за Ноевия ковчег, е цел на планинари от цяла Европа и Азия.
Планината Арарат, висока 5137 м, е угаснал вулкан. На турски името ѝ се произнася Ааръдаа (Agri dagi), което буквално значи Болка планина. Тя е изцяло на турска територия, като границата с Армения е на 30-ина км, а с Иран - на 20-ина. Планинари от цяла Европа и Азия всяко лято атакуват петхилядника, български групи също участват, организирани от туристически агенции. Наблизо е и отделният връх Малък Арарат, но е трихилядник и към него няма интерес.
В една от групите беше и българин на 73 г., който с лекота изкачи Арарат. История за него четете тук.
Склоновете са обсипани с черни, гладки камъни от застинала преди милиони години лава. На някои са изписани текстове на арменски - вероятно напътствия или молитви. През деня камъните се затоплят от слънцето и местните хора винаги сядат на тях за почивка, а не на тревата. 
Единствено гущери и малки жаби се виждат по каменистите склонове на Арарат. А според старозаветната легенда за Ноевия ковчег тук са оцелели от "всемирния потоп" животинските видове на Земята. 
Карта на класическия маршрут към върха, висок 5137 м, на която снегът започва от 3 хил. м. През лятото бялата покривка се отдръпва и започва от 4800 м. За вярващите в Ноевия ковчег останките от спасителния кораб би трябвало да са под вечния снежен купол на върха. 
На Арарат не расте нито едно дърво и затова камъкът се ползва за ограждане на кошарите. Стада от овце, кози и крави се отглеждат в подножието на планината, от която целогодишно текат потоци вода от топящия се сняг. 
Овчар в подножието на Арарат, където се образуват малки езера и расте сочна трева за скотовъдството. Планината довежда туристи от цял свят и осигурява втория най-важен поминък за местните хора - обслужването на туристите и лагерите. 
Цялата българска група преди тръгването нагоре. Всички вярваха, че могат да стъпят на върха, но близо половината се убедиха, че Арарат изисква по-сериозна подготовка. С много усилия и воля те успяха да се качат до лагер 2 на 4200 м, а някои до 4600 м.
[[storyid:4645911]]![Цялата българска група преди тръгването нагоре. Всички вярваха, че могат да стъпят на върха, но близо половината се убедиха, че Арарат изисква по-сериозна подготовка. С много усилия и воля те успяха да се качат до лагер 2 на 4200 м, а някои до 4600 м.<br /><br />[[storyid:4645911]]](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx980_4664130.jpg?v=1723724418)
Каменистите склонове са изпитание за всеки, тръгнал да качва "планината Болка". Вятърът вдига облаци от прах и понякога дори е трудно да се диша. 
Българската група се предвожда от опитния водач Борислав Първанов. Темпото, което налага той в началото умишлено е по-бавно, за да свиква постепенно организмът с височината и да се адаптира към промените в т.нар.парциално налягане, свързано с по-бедния на кислород въздух. 
Основният багаж - големите раници, денкове и палатки, се пренасят до лагерите на коне, местна порода. Те не са високи, но са много издръжливи. 
Турско момче води керван с багаж към базовия лагер. Макар да живее в планините на Източен Анадол, то е вглъбено в телефона си, също както всички свои връстниците по света. 
Кюрдско момиче със сестричката си продава шалове и мъниста като пресреща групите на височина 3 хил. м. Двете не подканят да се купува, а само мълчаливо се усмихват. Всеки купува по нещо, осъзнавайки, че животът на тези деца вероятно ще мине по тези склонове. 
Палатките се разпъват върху вулканичните камъни. Късмет е под твоята да няма ръбати издатини. Местните водачи постилат дъното на палатките с дебели шалтета и спането е доста удобно. 
Талисманът на базовия лагер денонощно обикаля палатките, душовете и тоалетните на открито, и внася нужния респект и сигурност. 
Залезът на базов лагер започва към 19.30 ч и угасва чак към 22 ч. Дори само заради гледката си струва да се отиде на Арарат. 
Дини и череши за българската група на лагер 2 на 4200 м - разкошът е осигурен от местните водачи с помощта на коравите коне. 
Яростна градушка се изсипа ненадейно следобяд. Цялата планина се покри с бяла пелена от ледени топчета. За късмет малко по-рано българската група се прибра в лагер 2. 
Атаката на върха започна в 1.30 ч след полунощ на 2 август. Българската група е от десет души и се води от опитните местни водачи Мехмед и Адем, и от Борислав Първанов. Предстои цяла нощ катерене, като графикът е да се стъпи на върха около 7 ч. сутринта. Идеята за нощното качване е да има време за слизане до базов лагер преди обичайните бури в късен следобед. 
Прогнозата за следващия ден е за тихо и слънчево време и експедициите от различни страни решават да поемат същата нощ нагоре - французи, испанци, арменци тракат с щеките нагоре по камъните. По мрачните склонове се мержелеят само светлинките от челниците. По тях се разбира кои се придвижват по-бързо и кои изостават. 
В тъмното с викове сердарите (местните водачи) се уговарят на своя език коя група да мине напред и коя да почива, тъй като по-безопасните пътеки не могат да поемат всички едновременно. 
На 5 хил. м въздухът е разреден, отвсякъде се чува учестено дишане. Някой пита за почивка, но всички мълчат и бавно катерят - дошъл е моментът да превъзмогнеш себе си, да се надделееш! Скоро просветва заревото на изгрева и белият купол на върха се очертава. 
Студът призори е минус 6-7 градуса, но с вятъра усещането е за минус 10. Всички слагат котки заради твърдия сняг, който се очаква на места да е лед. Преди дни си бил на 35 градуса жега и този студ е шок за тялото. Въпреки движението нагоре краката мръзнат. 
Българите стъпват на върха в 6 ч. сутринта, което е с час по-рано от графика. Групата се оказа втора в негласната нощна надпревара между "народите". Панорамата е безкрайна, в близост се вижда съседният Малък Арарат, който е трихилядник и затова никой не му обръща внимание. 
Малко по-късно библейският връх се превръща във вавилонска кула от гласовете на шумни шотландци, французи, турци, арменци, испанци, чехи, иранци... Всички весело крещят, снимат се и развяват знамена, и по тях се разбира откъде са. В другите групи има жени за разлика от българската, което показва, че е имало изисквания към подготовката при формирането на състава им. 
Водачът на иранската група, в която участваха доста жени. Границата с Иран е на 20-ина км, а с Армения - на 30. За арменците върхът е част от тяхната идентичност. Студенти и дори ученици от Ереван се готвеха за качване на върха на следващия ден. 
Слизането от 5137 м до базовия лагер на 3200 м същия ден е поредно изпитание. В снежния купол на върха мъглите се спускат за минути и само седмица преди българското изкачване двама турци се загубиха в мъглата и загинаха от измръзване. Телата им бяха открити след три дни и свалени с коне от планината. 
Облаци се катерят нагоре по склона. След минути те ще обгърнат всичко и ориентирите ще изчезнат. Само опитните местни водачи намират вярната посока, която не води към урвите. 
Българската група, качила Арарат, заедно с местните водачи Мехмед и Адем, и още няколко души, които обслужваха височинните лагери. 
В скалите до градчето Догубаязид, което е в подножието на Арарат, има старинни джамии и защитни стени. Те охраняват подхода към каменния замък-сарай на османския държавник Исхак паша. 
Замъкът-сарай на Исхак паша е строен в продължение на 99 години - през XVII и XVIII век. Сараят има 366 стаи, зали за дипломатически срещи и подземни гробници. Построен е като резервна резиденция за управление на Османската империя при размирици в Истанбул. Сараят е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. 
Традиционен кюрдски килим, сниман в Догубаязид, който е със 100-хилядно население. 
