В края на миналата година в Испания е имало 31 фирми, които рафинират и произвеждат маслинови костилки като биомаса, в сравнение с 25 през 2020 г.
Фермерът Давид Хименес Самора почти не трепва, когато цените на газа и електроенергията в Испания се покачват с енергийната криза.
Той поддържа отоплението на покрития басейн във фермата, която е от XVIII век. Отдава я под наем на туристи и топли водата за 26 гости едновременно, без да получава ужасяващите сметки за енергия, които измъчват испанците.
Неговата тайна? Маслинови костилки.
"Използваме маслинови костилки от нашите дървета, за да отопляваме плувния басейн, системата за подово отопление и да получаваме топла вода", казва 48-годишният мъж.
"Обикновено това се използва от септември нататък", казва той, застанал до склад, в който има 5 хил. кг костилки, с изглед към море от маслинови дървета в провинция Гранада, в южната част на Андалусия.
Маслиновите костилки захранват и машините за производство на прочутия испански зехтин, определян за течно злато, в два земеделски кооператива, в които той участва. Слънчевите панели покриват останалата част от енергийните им нужди.
Захранване на котли в домове и малки предприятия, мелници и дори полети в сърцето на Испания, където се отглеждат маслини, показва ролята, която индустрията и огромният селскостопански сектор на страната могат да изиграят в помощ на декарбонизацията на трудни за електрифициране сектори като авиацията.
Използването на костилки като биомаса не е нещо ново в страните - производителки на маслини, като Испания и Италия. Въпреки това енергийният шок след нахлуването на Русия в Украйна, стремежът на Европа към декарбонизация и борбата на маслиновата индустрия през последните години с колебанията в цените предизвикаха нов интерес към извличането на максимална стойност от културата, твърдят земеделски производители и индустриални групи.
Испанската индустрия за производство на маслиново масло е и естествен съюзник на компании като Repsol и Cepsa, които инвестират значителни средства за увеличаване на капацитета за превръщане на органични отпадъци в биогорива.
Испания е най-големият производител на зехтин в света, като през последните години произвежда до половината от световното производство, 80% от което е в Андалусия.
До 2019 г. на страната се падат средно над половината от европейските запаси от маслинови костилки, сочат оценки на испанската асоциация за биомаса Avebiom.
Страничен продукт от производството на зехтин, костилките съставляват между 8 и 10% от един тон преработени маслини. Средно Испания произвежда около 400 хил. тона маслинови костилки годишно, казва Пабло Родеро от Avebiom.
Приблизително една трета от тях се рафинират, за да се намали съдържанието на влага и да се получи чист продукт, който може да захранва битови котли, като достига най-високи цени - до два пъти по-високи от тези на нерафинираните костилки, според Родеро. Останалата част се използва за производство на топлинна енергия за задвижване на алмасарите - както са известни традиционните мелници, и в промишлени котли, според асоциацията. 
Все повече мелници и компании рафинират костилки за продажба на местни потребители, казва Родеро.
В края на миналата година в Испания е имало 31 фирми, които рафинират и произвеждат маслинови костилки като биомаса, в сравнение с 25 през 2020 г.
Много от тях, като Pelaez Renovables, се намират в Андалусия. Всяка година тя рафинира до 25 хил. тона костилки за продажба на битови и промишлени клиенти, като добавената стойност е между 60 и 80 евро на тон, казва управляващият партньор Хосе Пелаес.
Последните няколко години са били трудни, допълва той.
''Изгарящите температури опустошават маслиновата реколта в Испания. Тъй като на пазара имаше по-малко костилки, цените се покачиха, като нарушиха дългогодишната стабилност и доведоха до 40% спад в търсенето'', казва Пелаес.
Миналата година потребителите трябваше да отделят до 400 евро на тон, или около 8 евроцента на киловатчас (kWh), за маслинови костилки, включително транспорт и данъци, което е повече от два пъти повече от цената през 2021 г., според данни на Avebiom.
Костилките остават по-евтини от дизела и от регулираната от правителството тарифа за газ, но в съответствие с дървесните пелети и по-скъпи от дървесните стърготини.
През второто тримесечие на тази година цените паднаха до 300 евро за тон - спад, който, както се надява Пелаес, ще доведе до увеличаване на продажбите.
"Бих се радвал на увеличение от 5-10 % годишно", казва той.
Биомасата и биогоривата трябва да играят ограничена роля в енергийния микс, когато електрификацията не е възможна, казват Сара Пицинато и Хелена Морено от "Грийнпийс" - Испания, тъй като изгарянето на биомаса все още оказва влияние върху околната среда и отделя замърсители.
"Секторът привлича частни капиталови компании, които желаят да индустриализират производството, което го прави неустойчив", казва Морено.
Големите компании са се фокусирали върху по-евтини отпадъци, също толкова или по-подходящи за превръщането им в биогорива, като използваното олио за готвене, казват Родеро и други източници от индустрията.
Костилките и другите органични отпадъци обаче са все по-важен източник на приходи за мелниците, казва Макарена Санчес, директор на Almazaras Federadas de Espana, която представлява повече от 200 мелници, и представляват до една трета от приходите им.
Това бележи драстична промяна за една индустрия, която в миналото не е знаела какво да прави с отпадъците си, казва Родеро.
"Сега всичко се използва, казва той. Маслините са като прасетата: Нищо не се изхвърля."