Веднъж попаднал там, видът се размножава бързо, като един индивид може да произведе стотици хиляди ларви.
Рибарят Клод Дели удря металната рамка на мрежата си в борда на лодката си в швейцарското езеро Ньошател, опитвайки се да премахне десетки малки кафяви миди.
Някои от тях падат обратно във водата, но повечето остават. Острите черупки на съществата - бързо разпространяващ се инвазивен вид, произхождащ от Черно море - разкъсват мрежата, което означава, че той трябва да я сменя два пъти по-често, отколкото преди.
"Няма решение, казва той. Щом мидата се залепи за мрежата, тя остава там."
Не става въпрос само за мрежите. Мидите Quagga са запушили подводните тръбопроводи. Стефан Жаке, един от екипа изследователи, проучващи вида, казва, че е виждал швейцарски местни раци, чиято популация намалява, да попадат "в плен" на мидите и да се задушават. 
Мидите консумират и огромни количества микроскопични растения, наречени фитопланктон, като оставят по-малко храна за другите езерни обитатели.
"Потенциално могат да бъдат засегнати всички биологични категории и основни звена в хранителната верига", казва Жаке, който работи в лабораторията CARRTEL на INRAE, разположена на юг в Тонон-ле-Бен.
Мидите са открити за първи път в Швейцария, в река Рейн, близо до Базел, през 2014 г. Оттогава те са се разпространили и са заселили поне шест швейцарски езера, включително Женевското езеро.
Популацията им се очаква да нарасне до 20 пъти в Швейцария през следващите две десетилетия според проучване от 2023 г. на Института за водни изследвания Eawag и швейцарски университети. Предположението е на база тенденциите, наблюдавани в Големите езера на САЩ през 80-те години на миналия век.
Мидите вече се срещат във Франция и Германия.
Не е известно как точно са попаднали в езерата, но ларвите на мидите могат да се разпространяват по реките или теченията и да бъдат внесени в нови водоеми при преместване на лодки или оборудване.
Веднъж попаднал там, видът се размножава бързо, като един индивид може да произведе стотици хиляди ларви.
"Когато погледнем под водата, можем да видим, че има експоненциална колонизация, много значителна, тъй като тези екосистеми вече са напълно покрити, от повърхността до дълбините", каза Жаке.
Някои швейцарски езера бяха пощадени, включително Цюрихското езеро и езерото Люцерн. На някои места властите вече обмислят нови правила за почистване и превоз на лодки, за да спрат разпространението. 
