Бразилия е на първо място в света по производство на соя, предимно за храна на животни.
Бразилският център на кулинарите Сао Пауло е известен най-вече с ценните си парчета месо на скара и пищните суши разядки, но в някои престижни ресторанти се предлага нова основна съставка - соя.
Селскостопанската сила е най-големият производител на соя в света, като средно седмично доставя над един милион тона за Китай.
Но за разлика от Азия и други пазари, където соята е синоним на евтин ежедневен протеин, бразилците я консумират толкова малко, че тя се е превърнала в скъпа ниша за предлагане.
На своите внимателно подбрани страници в социалните мрежи висококласните готвачи приготвят кубчета тофу, украсени с ядливи цветя и едамаме с добавка от лепкав ориз, увит в тънко нарязани моркови.
В супермаркетите в Сао Пауло бразилците, получаващи минимална заплата, трябва да отделят цял ден за само 250 грама тофу.
"Това е удоволствие", казва Лусинете Магаляес, след като си поръчва ястие с тофу в ресторант в престижния квартал Жардинс.
"В Бразилия сме свикнали да ядем ориз с боб всеки ден - но на соята не гледаме по същия начин."
По данни на консултантската компания Agromeris боливийците, нигерийците и руснаците консумират средно повече соя от бразилците. Тя установи, че Бразилия е единственият голям пазар за храни, произведени от соя, който намалява.
Джейкъб Голбиц, който ръководи проучването преди няколко години, казва, че всичко се дължи на културата. "Ако културата някога се променя, то това става с ледникови темпове."
Масовото производство на соя започва едва през 70-те години на миналия век в Бразилия, след като новата наука отваря вратите за отглеждането на паричната култура в обширната, рядко населена вътрешност на страната.
Извън азиатската диаспора бразилците, които всеки ден сипват кафяв и черен фасул върху ориза, все още гледат с недоумение на екзотичния зелен фасул, който почти целият се отглежда за износ в Азия и Европа за угояване на говеда, прасета, птици и риби.
Прогнозите са, че през следващата реколта Бразилия ще произведе рекордните 170 млн. метрични тона соя в сравнение със 125 млн. метрични тона, отглеждани в САЩ, които Бразилия надмина през 2020 г.
Бумът е свързан с разходи за околната среда. В продължение на десетилетия разширяването на границите на Бразилия със соя е допринасяло за обезлесяването на дъждовните гори на Амазонка и саваната Серадо.
"Експериментираме много с тофу, за да си играем с контрастите, да му придадем вкус и текстура", казва Мария Чермели, собственик на ресторант Sushimar в Жардинс, заможен квартал, където местните жители разхождат кучета в плетени по поръчка пуловери покрай модни бутици.
"Това все още е новост, но става все по-популярно."
Противоположните позиции на соята в Бразилия илюстрират нарастващото разделение между глобалните вериги за доставки на масово произвеждани стоки и нишовото отглеждане на поръчкови продукти като наследствена мексиканска царевица и перуански картофи за елитни вкусове.
Около 98% от бразилската соя е от генетично модифицирани организми (ГМО), за да издържа на интензивната употреба на хербициди в индустриалните плантации, което допълнително заклеймява местния пазар.
Затова хранителните компании, предлагащи тофу и соево мляко на придирчивите бразилци, разчитат на скъпо паралелно отглеждане на органична, немодифицирана соя - или на вносни продукти от далечна Япония - и цените са високи.
"Абсурдно е Бразилия да внася соя", казва Александре Лима Непомусено от Ембрапа, изследователското подразделение на Министерството на земеделието.
"Споровете около ГМО създадоха ситуация, в която всяка страна направи свое законодателство, често много сложно и объркващо, което увеличава разходите и превръща този бизнес в невъзможен."
Бразилското законодателство не забранява консумацията на ГМО соя от хора. Въпреки това компаниите полагат големи усилия и плащат висока премия, за да се снабдяват с традиционна соя, която за мнозина се е превърнала в синоним на органични и здравословни съставки.
В търговското земеделие с голям обем и ниска печалба рядко се срещат бразилски производители, които залагат на сегмента на немодифицираната соя.
"Създаването на подходящо търсене на не-ГМО соя не е лесно", казва Гус Гуаданини, главен изпълнителен директор за Бразилия в The Good Food Institute, мозъчен тръст, който проучва развитието на алтернативи на месото.
Там, където бразилските компании са възприели традиционното производство на соя, то често изисква големи инвестиции.
Caramuru, най-големият преработвател на маслодайната култура в централния щат Мато Гросо, дълбоко в земеделското сърце на Бразилия, е стигнал до изграждането на отделен завод за немодифицирана соя.
Маркос де Мело, ръководител на отдела за земеделски суровини, заяви, че паралелното производство е необходимо, тъй като допустимото "замърсяване" на ГМО соята е под 0,1%.
Въпреки това бразилците няма да опитат крайния продукт, който излиза от тази специална линия на Caramuru. Соевото брашно без ГМО на компанията е предназначено за износ в Европа, където ще се използва за храна на животни.